Е-списание

Днес вземам отношение към презентацията на тази книга – един истински тракийски летопис не само като българка преди всичко, а и като потомка по бащина линия на странджански бежанци от с. Голям Дервент. В далечната 1880 година те  поемат едно дълго и мъчително преселение към далечна Добруджа, подложени на непрекъснато насилие и изтребление от турски разбойници, пресичащи безнаказано близката граница с българските земи непосредствено след Освобождението.

Заглавието грабва с енигматичност и краткост. Лагуни, локуми и други пароними мятат към книгата асоциативните си кукички. Според “Речника на чуждите думи” “лакуна” (“вдлъбнатина”) е: 1. Литер. Липсващо изтрито или повредено място в печатан текст или стар ръкопис. 2. Анат. Малка вдлъбнатина; хлътналост. 3. Празно място, нащърбване или дефект.

Предложеният на вниманието на широката читателска аудитория научен труд на Денчо Михов “Въведение в маркучологията” проблематизира една от най-табуираните и болезнени теми на нашето ежедневие – проблемите и решенията, свързани преди всичко с отделителната система на човека. В този смисъл изследването, както се разбира от самия му предмет и въпросите, свързани с него, се характеризира на пръв поглед с особено чувство за неловкост. Темата е изключително плодотворна, но и главоболна (за автора), поради което се налага тук да се изтъкне огромното значение, което ще придобие този труд в контекста на автоматизираното и невротизирано ежедневие на човека въобще.

Жълтите вестници първи информираха за нападението на лисицата. Въоръжени с ловни и бойни пушки, доброволци и приближени на кмета на следващата нощ дебнеха лисицата да се появи отново. Лисицата обаче не се появи. А пресата се отприщи; и едно съобщение от първа страница на “Труд”: “Нападение на бясна лисица в къщата на кмета”, препечатано и преиначено от жълтурите със снимки на изпохапаните кучета и купчина натръшкани кокошки.