Брадясал, с дълги сплъстени коси, загубили всякакъв цвят и разпилени по омазнената възглавница, която не можеше да се разбере дали е цветна, или някога е била бяла, художникът лежеше с поглед в тавана.
Образът на героя, на Апостола, не знаем дали ни е нужен днес и какъв щеше да бъде, но ние нему не сме никак нужни. Апостолът е невъзможен в нашето безумно време. Време, пропито от невидима и много по-страшна война – там, където злото приема образ на добро.
Да, смъртта рано отне Николай от живия живот, от приятелите и от поезията, в която той светеше със самобитния си талант. Но в книгите, които ни остави – „Далече от снега“ (1976); „Пясъци“ (1980); „Цяр за цар“ (1989); „Нима“ (1990); „Стихове“ (1995), „Блус в зелено“ (2001), „Скитникът на моята душа. Събрани стихотворения“ (2019, 2020), той продължава да съществува...
Галерията от образи в романа “Левски" е положена върху широкото платно на европейските обществено-политически процеси и българската действителност, като характеризирането им непрекъснато се движи между различните амплитуди на героическото, делнично-всекидневното и профанирането на героичното до нивото на бутафорност.
