Как се пише история? А как се пише история на културния живот на град като Бургас, известен с поетите си, писателите си, художниците си, музикантите си, и разбира се, с театъра си и актьорите, които са минали за кратко или останали за по-дълго, но направили този театър любим за бургазлии? Румяна Емануилиду знае това.
Стиховете на Диляна Тинева отдавна са начертали своя щрих върху богатата литературна карта на Бургас. Но едва сега се родиха в книга. “Пентименто” – платното на Диляна, даряващо ни със спокойни, щедри, плътни, наситени с детство спомени и душа думи. Думите, изразяващи тихите емоции – отзвук от пламтящи житейски трусове и страсти, уталожени, преболени, магично въздействащи и пречистващи.
Юлиана Султанова е родена в Ямбол, завършила е музикално училище, специалност “Цигулка”. Започва работа в Сливенски симфоничен оркестър, а по-късно в Бургаска филхармония, Опера – Бургас. С нейно участие са спектаклите по стихове на Петя Дубарова “И тичам пак усмихната и боса”, спектакъл по романа за Едит Пиаф “Така обичам, че ми иде да крещя”.
Романът “Отвъд хоризонта” на Георги Йочев може да бъде определен като приключенски, който с отделни страници се приближава до епистоларния, ползвайки формата на писма или дневник за задвижване на сюжета. В основата си произведението е автобиографично – документира социални и психологически страни от живота в годините на комунизъм, страх и отчуждение.
Поетичната книга “Есенни брегове” излиза осем години след стихосбирката “Морето на моите сънища” в бургаското издателство “Либра Скорп”. Познатият като творец на фейлетони, епиграми и афоризми, Динко Павлов прави своето завръщане към лириката и морето с търсена самота и интимност. Наситената с импресионистични картини изповед, е равносметка на изминат път.
Сред дебютните книги в съвременната бургаска поезия, стихосбирката на Симона Тодорова “Контрабандни чувства” се отличава с чистия си алегоричен изказ, на места с крайни апокалиптични метафори, с екзистенциални творчески дилеми и с вплитането на любовта като надежда и спасение. Може би това се дължи на нейния житейски път, който води своето начало от Ямбол – град на модернизма и авангарда в родната литература...
Думите ми за тази книга няма как да не бъдат пристрастни. Пътят на Динко към литературата в някакъв смисъл е и мой, а защо не и наш общ път, особено на онези сред вас, които са част от онова пловдивско филологическо студенство от края на 90-те години на миналия век, за което хуманитарното знание, беше и си остава – същност, усещане за пълноценност, а не просто диплома и работа...
Всичко започна на 13-ти ноември, петък. Валеше дъжд. Скучаех в гарсониерата си в блок деветдесет и шести в комплекс “Меден рудник”, когато на вратата се позвъни. Отворих и се озовах лице в лице с лудия съсед от етажа. От време на време му услужвах с дребни суми, за да преживява. Този път той ме изненада, не поиска нищо, а ме покани в дома си на чаша кафе...
Днес ще ви разкажа за себе си. Аз съм Пазителят на Портата към Отвъдното. Като такъв си спомням учудващо малко неща. Помня братята и сестрите си и мама, с които преживяхме много радостни мигове. Но не всеки от моята раса е Пазител. Това не е титла и не се предава по наследство. Такъв се раждаш и това е...
Моторът изхърка за последно и изгасна. Всички опити да съживи старата барака “Шкода 100 S” бяха обречени на неуспех. Методи Андреев ядно ритна ръждясалия калник. Трижди прокле немотията и любопитството си, което не му бе донесло нищо хубаво в този живот. Прочутата му “маркототевщина” пък бе достойна за многотомно издание...
