Е-списание

Ще направя живота ти тесен –
повярвай, няма да ти е никак лесен.
Само да посмееш да ме удариш –
първият си път, в който ми посегна, ще забравиш.

Не се опитвай да избягаш ти от мен.
Не ще успееш, дори с вихрогони.
Където и да свърнеш – нежният рефрен
на моите стихове ще те догони.

Колко е странно,
че заспивам спокоен.
Но знам – през нощта,
при тебе ще дойда.

Като бездомен пес се скитам
по улици тъмни, със локви и кал.
Полупиян, полузаспал, нозе преплитам
и псувам кишавото време.