Да върнеш ограбеното

Дата: 
петък, 24 June, 2016
Категория: 

Да върнеш ограбеното

Класната ръководителка затвори дневника и огледа още веднъж присъстващите на родителската среща. И някак тъжно каза, че пак тези, с които най-много иска да се срещне, ги няма!

– Бих помолила след срещата, като член на родителския комитет, да ме придружите до дома на Калин Колев.

Съгласих се. Оставен след развода при майка си, Кали пое много лоша посока на развитие. Живеят в трети вход на нашата кооперация. Майката получи жилището и родителските грижи над детето.

Асансьорът бързо ни стовари на последния етаж.

– Ах, Вие ли сте, заповядайте, влезте – посрещна ни майката на Калин. Тежка миризма на алкохол и цигари изпълваше фоайето.

– Имате гости, ние така, за малко…

– Нищо, нищо, ще се запознаете. Все се каня да намина към училището, но нали знаете, времето не достига, сама съм за всичко…

В хола върху масичката имаше сандвичи, фъстъци, бутилки. Две девойки се клатушката в дъното до телевизора под звуците на тиха музика. Запалиха голямата лампа. От дивана се изправи едър мъж.

– Охо, я виж ти, неканени гости…

– Иване, това е класната ръководителка на моя син, а господинът е следовател, живее в съседния вход!

– Господинът преди всичко е член на родителския комитет – допълни класната ръководителка.

Пиянският глас секна. Някой спря музиката. След миг всички бяха с цигари в ръце. Усетих, че се задушавам.

– Може би ще поговорим в другата стая – казах на майката.

– Но защо, нима тук не може? Там е разхвърляно… Гостите са мои хора, от тях нямам тайни!

Подадох стол на класната ръководителка, а сам седнах на една табуретка. В това време вратата на хола се отвори. Очаквах да се покаже Калин, но влязоха още един мъж и една жена.

– Хайде бе, пуснете нещо за душата – провикна се жената. – Тази вечер Гечко беше страхотен оттатък…

– Спокойно, Данче, не виждаш ли, че имаме гости? По-добре първо се представи – посъветва я пиянският глас.

Прекъснах спокойно този съвет:

– Няма нужда, ние се познаваме, едно време бяхме в един клас, пък и скоро Данчето ме посети в кабинета ми. Не по собствено желание, разбира се!

– Я, ама то май не върви на добре тази вечер – прозя се насреща ми една от жените. – Хайде да се изпаряваме!

Изнизаха се набързо, остана само тежката миризма на евтин парфюм, алкохол и цигари.

– Къде е Калин? – запита класната.

– Долу е, играе още, ей сега ще го извикам.

Майката запали електрическо фенерче, бутна бутончето на зелена светлина и се доближи до прозореца. Размаха ръка като гаров стрелочник, явно трениран сигнал.

– Вие знаете, че Калин си влоши успеха, започна да закъснява сутрин, често дреме в час… Чух, че и в някаква кражба е замесен…

Класната ръководителка говореше бързо, искаше всичко да каже наведнъж. Аз пък си мислех: нужно ли е всичко това на този фон? Майката палеше цигара от цигара и изведнъж грубо прекъсна учителката.

– Вижте какво, Калин е мое дете, аз съм го родила и поведението му засяга преди всичко мен. Успехът му също. Не го подготвям нито за калугер, нито за професор. Щом не се учи, ще бачка, както и аз бачкам. Сервирам на хората, а те си гуляят. Всеки с късмета си!

– Но Калин не е глупав, има възможности – вметна класната.

– Има-няма, това е! Облечен ли е, нахранен ли е? Тогава какво още иска? Не е само той буен, а и на други пишат двойки. Виждам, че не Ви харесва начина ми на живот, но това си е моя работа. А колкото до образованието, ще Ви кажа, че сега вече то не е толкова важно. Важното е да си тарикат…

Реших, че е време да се намеся.

– Няма да Ви четем лекции по морал и право, госпожо, все едно ще наливаме от пусто в празно!

– Вземате ме за малоумна?

– Не, само си мисля, че Вие просто не ни слушате и се правите, че не разбирате за какво сме дошли. Вие просто сте един озлобен човек!

– Към кого?

– Във всеки случай – не към нас двамата.

– Тогава, може би към бившия ми съпруг? Та аз само го изгоних онзи мухльо. А детето си обичам.

– Вие сте озлобена към себе си!

Изрекох тези думи и изчаках реакцията. Класната ръководителка ме загледа изпитателно и с някаква тревога. Настъпи дълга пауза. Майката ме гледаше втрещено.

– Жесток човек сте!

Тези думи тя изрече бавно, дори ги завърши с хрипове в гласа. Реших да продължа атаката, все така открито.

– Освен злобата към себе си, проявявате егоизъм и към детето, ограбвате го безмилостно.

Майката зарида

В хола влезе Калин. Застана до вратата. Гледаше ни потресен. Мълчахме всички. Погледнах към класната ръководителка. Понечихме да ставаме, но майката ни изпревари, отиде до Калин и го прегърна. Момчето отговори с прегръдка.

Тръгнахме си. А в главата ми имаше само една мисъл: много е надписала тази сервитьорка в сметката на собствения си син. Много има да му връща. И дано тази вечер да е началото на това връщане на толкова безмилостното надписване в тази толкова банална сметка.

-------------------

Из “Редове от бележника на следователя”, Бургас, 2010 г.

-------------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.
Image CAPTCHA
Enter the characters shown in the image.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите