Изглежда глупаво да мислиш за някого толкова често, да се усмихваш винаги при някой спомен нелеп, да се изчервяваш тайничко зад прикрита небрежност, да не пропускаш ни дума, ни тон, нито ред.
Днес небето е с цвят на кафе и обвито от пара мъглива. Очаквам дъждът му да е с аромат на напитка любима.
Целува ме, а топлината му е нежност. Лениво кожата ми се отдава на ласките невидими, с небрежност отпускам се и бавно се протягам.
Нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ
Виждам морето, след него и теб, едно дете тича подире ти. Ти не виждаш тези неща – поет си. На брега се грижиш само за мидите.
Час по час си отива април... Пеперудено време. Ситен пясък изтича в часовника.
Няма по-скръбно време от нощното в три. Няма по-скучно по-мрачно по-неприемливо време от нощното в три...
Там – на улицата – до спирката вляво паднал човек по очи. Диша! Изумруден дъжд над раменете му завалява, скупчени хора шумно се възмущават...
Насладата на кафето е в това, да го приготви майка ти сутрин, (когато нощта си отива на прага и среща деня....)
Обичай ме, когато полудявам от стачки, монополи, безпаричие, реват неистово площадите и прецъфтяват първите кокичета.
