За вампирите и хората – българският случай

Дата: 
понеделник, 14 April, 2014
Категория: 

В последните години сред масовата читателска публика стана особено популярен жанрът вампирски роман. Заедно с това трябва да се отбележи, че основната част от авторите на тези романи са жени – Елизабет Костова “Историкът”, Ан Райс “Интервю с вампир”, Стефани Майър “Здрач”, Елън Шрайбър “Вампирски целувки”, Ришел Мийд “Академия за вампири” и т.н., един сериозен корпус от текстове, част от тях и филмирани. Защо именно жените в последните десетилетия проявяват засилен интерес към тази тематика е интересен за литературоведа въпрос, интересен и в диахронен аспект, доколкото вампирът е герой, тъй като е надарен със свръхкачества, а героичното по принцип е място на мъжа от древността насам. Възраждането на интереса към героичното през призмата на женското е парадигматична промяна, своеобразно оттласкване от патриархалния модел, далечен отглас на митологемата жена-воин, репрезентирана в масовото съзнание от амазонката. А конкретният авторски интерес именно към фигурата на вампира вероятно се дължи и на факта, че жената по дефиниция (това идват да ни кажат всички митологични представи за разделението и противопоставянето мъжко-женско) е откъм страната на ирационалното, хтоничното, лунното, нощното.

И тъй като празните ниши на литературния пазар неизбежно биват попълвани, вече и на българския книжен пазар се появи подобна книга – българска авторка, Десислава Дюлгерян, със своя роман “Преобразена”, се вписва в тази новосъздадена традиция, в поредицата от женски авторски имена, интерпретиращи “вампирската” тема. Но заедно с това се и изписва от създадения вече стереотип, т.е. представя ни една до известна степен различна книга. Различна, от една страна, защото героично-женското в нея обгрижва човешкото, крепи реда, предпазва и защитава, репрезентира матрирахалната фигура на жената-пазителка. От друга, “вампирският” роман на Десислава Дюлгерян гради съвсем различна концепция за вампирите и техните отношения с човека, твърде отдалечена както от фолклорните представи, така и от сладникавите любовни вампирски сюжети, станали така популярни покрай едноименния филм “Здрач” например.

Действието на “Преобразена” се развива в два паралелни и на пръв поглед несвързани по никакъв начин свята – съвременна Варна с живота, изпитите, любовните вълнения, купоните, семейните проблеми и всичко, отнасящо се до живота, тревогите и радостите на днешните български студенти, от една страна, и тайния, недостъпен за повечето хора, паралелен свят на вампирите, като част от сблъсъка и противопоставянето на различни звездни раси, в който вампирите се оказват от страната на човека, т.е. те са “добрите”, защитници и наставници на хората. Времепространството на романа, макар и да съсредоточава задъханото действие в рамките на няколко месеца, с един кратък екскурс ретроспективно отпраща началото на събитията, завръзката, в зората на човечеството, предлагайки своя версия за човешката история и нейните най-големи загадки, и разширява пространствените рамки на повествованието до границите на Вселената. Медиатор между двата свята, на пръв поглед случайно, неволно, а донякъде и въпреки волята си, се оказва главната героиня – Диана, студентка по физика, красавица, отличничка, но с особени дарби, чувствителност и съдба, които я правят различна. Обяснението за това различие героинята и читателят постигат постепенно. Но именно него романът оценностява, за да въвлече Диана в сблъсъка между световете и да й отреди в перспектива водеща и решаваща роля в този сблъсък.

При ясната си жанрова определеност, книгата изявява най-добрите страни на фентъзито, генетично свързано и снизхождащо към вълшебната приказка:

– Доброто и увлекателно разказване;

– Целеустремеността на действието, при което съзнателните ретардации провокират напрегнато читателско очакване и интерес;

– Поставянето на реално и фантастично в една плоскост;

– Мотивът за пътя, префункционализиран като изпълнено с препятствия, усъмнявания и трудности пътуване към себе си. Именно откриването и приемането на истинското собствено Аз от героинята е крайната цел на този метафоричен път – преобразяването, т.е. метаморфозата, неизбежна и необходима, за да изпълни предопределената й от съдбата роля;

– Мотивът за личния избор и личната отговорност, свързани с отстояване на човешкото;

– И, разбира се, вечният мотив на всяка приказка – войната между добро и зло, като при това “доброто” първоначално не винаги изглежда такова и разбирането за него изисква усилия и мъдрост от страна на героинята.

Книгата демонстрира познание за повествователната традиция и по тази причина в нея се забелязват отпратки към Толкин, Дан Браун, елементи на семеен романс и на билдунгсроман, но успява да ги вплете в органично цяло. В този контекст тя само би спечелила от една по-прецизна редакторска работа, която да дисциплинира на места твърде дългите обяснителни монологични изказвания на героите и да прецизира езиковия изказ.

Романът на Десислава Дюлгерян предлага динамичен, лишен от сладникава сантименталност, напрегнат, с неочаквани обрати разказ. По тази причина, макар и прицелен предимно към младата читателска публика, той представлява интерес и е увлекателен за читателите от всички възрасти, още повече че завършва (напълно в традициите на жанра с присъщите му отлагания, продължения и дописвания) с кулминацията, където се отваря поредната мистериозна перспектива, и така очакването на книга втора става още по-напрегнато и пълноценно за ценителите на този жанр.

Десислава Дюлгерян, “Преобразена. Книга първа”, Бургас, 2012.

Засегнати автори: 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите