Писма от Анхиало. П. К. Яворов – кореспонденция 1899-1900 г.

ISBN:
978-954-471-019-4
Размери: 
21.5 × 20 × 0.6 cm
Брой страници: 
48 стр.
Година на издаване: 
2007
Рейтинг: 
0
Цена: 
5,00 лв.
Цена: 
5,00 лв.

Още в писмото си от 26 септември 1899 година от Анхиало Пейо К. Яворов бърза да сподели с по-малката си сестра Екатерина: “И тук се наситих аз вече”. И добавя, че е писал на телеграфистите около Чирпан за замяна. Иска да бъде по-близо до родния дом и близките си. Десетина дни преди това е съобщил и на другата си сестра Мина, че му е омръзнало повече да се скита по чужди къщи.

По повод смъртта на зет си Димо Антонов поетът пристига на 26 декември 1899 година в родния Чирпан и остава там 25 дни. И решава да не се завръща повече в Анхиало. Но баща му е непреклонен: “Гледай си сребърния занаят!” В “Автобиография” Пейо К. Яворов си спомня: “Идвах в Чирпан в отпуск и исках да остана при баща си на търговия, но той не се съгласи. Когато се върнах в Анхиало взеха да ме гледат много особено…”

Идеята за преместване не го напуска и през следващата година. В писмо до сестра си Мина от 9 май 1900 година Яворов се съгласява: “Наистина добре казваш, но дано ме преместят при някоя малка станция, защото тъй ще бъде още по-добре”. Редакторът на списание “Мисъл” д-р Кръстев обаче е на друго мнение: поетът по-скоро трябва да бъде преместен, но в голям град, където има активен духовен живот. Пейо К. Яворов се съгласява с това в писмото-отговор до д-р Кръстев на 21 май 1900 година: “Моето съгласие да бъда преместен близо до голям град, зад а се ползувам от всичко добро, което може да ми даде такъво едно място, и да имам повече време  за поволна работа! Че това винаги ми е било едно желание, една мечта, осъществимостта на която ми се мяркаше като далечна възможност.”

Пейо К. Яворов продължава да работи в телеграфопощенската станция, продължава и активно да твори в Анхиало. Продължава и да живее с това желание, с тази мечта за преместването на друго място. “След това Кръстев уреди идването ми в София – контрольор в управлението на пощите” – признава поетът пред Владимир Василев.

На 25 септември 1900 година в Анхиало се получава телеграма от Главно управление на пощите за назначаването на Яворов: “Отправете го незабавно за София и за заминаването рапортувайте.”

Пейо К. Яворов напуска Анхиало в края на месец септември 1900 година. На път за столицата са отбива за кратко при близките си в Чирпан.

В София поетът много често се връща чрез спомените си в Анхиало – времето за най-активната творческа работа.

 

* * *

Анхиалският период е най-плодотворното време в творчеството на Пейо К. Яворов. В продължение на малко повече от година се раждат едни от най-забележителните стихотворни творби в новата българска литература. “Есенни мотиви”, “Калиопа”, “Минзухар”, “Великден”, “Май-1900”, “Сизиф”, “Мечта”, “Желание” са само част от поетическото вдъхновение на Яворов край морето.

“От Сливен ме преместиха в Анхиало… В Анхиало написах “Калиопа”, вдъхновен от една хубава мома българка. Съжалявах, че не съм се оженил за нея” – изповядва се поетът пред Владимир Василев в “Автобиография” през 1914 година. В Анхиало Яворов се формира като поет. В Анхиало придобива самочувствие на творец: “Ти помни, че брат ти ще стане голям поет” – заявява той на сестра си Екатерина край морето. Анхиалският период заслужава по-обилна светлина, за да се проследи началото от творческия път на поета. За това изключително много допринася кореспонденцията на Пейо К. Яворов през този период.

От една страна писмата, откритите пощенски карти, телеграмите, бележките до близките и приятелите проследяват делничните тежнения и малките духовни празници в крайморското градче: “Днес беше ми дошло до носа” или пък “Чета руски. Имам Пушкина, Лермонтова, Никрасова и Надсона”. От друга страна – възкресяват социалния и духовен облик на Поморие (Анхиало) като цяло преди повече от една столетие.

Кореспонденцията на П. К. Яворов е добре известна. Но така последователно подредена, тази част от нея през периода 3 септември 1899 – 29 септември 1900 година има друго звучене и дава по-ясна представа за живота на поета в Анхиало.

Кратките бележки към писмата, откритите пощенски карти и телеграмите открояват не само повода за написването и битието на получателя, те са и своеобразни отпратки към биографията на много лирически творби, създадени през този период.

Някои от по-кратките съобщения, предимно телеграми и открити пощенски карти, не са обособени отделно. Те са включени в кратките бележки към други епистоларни текстове.

Мемоарните страници в края на книгата са подбрани, за да осветят по-отблизо делника на Пейо К. Яворов в Анхиало.

Илюстративният материал допълва своеобразната атмосфера в Анхиало от края на ХІХ и началото на ХХ век.

Съставителят

Съставител: 
Често задавани въпроси и отговори
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите

Посетителите, които разгледаха тази книга, видяха също:

4,00 лв.
Отстъпка:
-0.00 лв
Цена
4,00 лв.
12,00 лв.
Отстъпка:
-2.00 лв
Цена
10,00 лв.