Доц. д-р Пенчо Пенчев е кореняк айтозлия и от този град започва неговия съзнателен живот – детството и ученичеството. Дълги години Пенчо посвещава своя живот на армията, където служи в продължение на близо 20 години, а след това се нагърбва с нелеката задача – обучението на тези, които също като него избират за свой жизнен дълг защитата на Отечеството. До 2000 г. работи като хабилитиран преподавател във Военна академия “Г. С. Раковски” в София, предавайки своя опит на младите бойци.
Общо заболяване и сърдечно-мозъчен удар го приковава към инвалидна количка, което го принуждава да се завърне в родния град. Но несломимият дух открива нови хоризонти пред Пенчо Пенчев и той открива своето ново поприще – литературата. След повестта “Гневът на пеликаните” и поетичната му книга “Лирика за всеки”, творецът е запленен от идеята за тракийските бежанци и нерадостната съдба на хиляди семейства, принудени да напуснат родния си дом и да търсят убежище в майка България, след злополучния Ньойски и Ангорски договори. Това става и първопричина за написването на романа “Урокът на историята”.