Каменар. Между морето и планината

ISBN:
978-954-471-127-6
Размери: 
21.5 × 14.5 × 1.5 cm
Брой страници: 
192 стр.
Година на издаване: 
2011
Рейтинг: 
0
Цена: 
5,00 лв.
Отстъпка: 
-0.00 лв
Цена: 
5,00 лв.

Природата е изсипала целия си рог на изобилието върху китното българско село Каменар. В миналото векове наред то е носело името Аликария (Алекария) и макар етимологията на тази дума да не е съвсем ясна, много автори я обясняват с разположението на селото в близост до каменна кариера. Всъщност Каменар се намира в прочутото в исторически план Анхиалско поле (κάμπος ̉Αγχιάλλου). Старото име на селото под формата “Маракария” се среща в османотурски документ от 1653-1654. В по-късните документи се появява “Ала кария” и втората съставка на името “кария” подтиква да търсим значението на думата в османотурски език, в който “карие” е синоним на “кьой” – “село”. Ако първата съставка на думата “Ала” е собствено име, това означава, че “Ала кария” трябва да се преведе “Селото на Али”. Засега приемаме, че само значението на втората съставка “карие – село” е безспорна, а “Ала”, “Али” остава проблематично, защото, както споменах най-напред е засвидетелствана формата “Маракария”. Ами ако тук става дума за някаква пещера?

Землището на село Каменар се намира в северното пространство на Анхиалското поле и както проличава от местната топонимия (имената на местностите) теренът е изключително разнообразен по своите природни и исторически характеристики. Имената на местностите, които съдържат турската частица “тарла” или “кър”, “кари” означават наличието на ниви, или нива, която се намира там. Наличието на воден източник се обозначава с думата “далаклия”. Наличието на много извори в района не само е облагодетелствало плодородието на каменарското землище, но по безспорен начин е влязло в някои от историческите извори, които разказват за прочутата Ахелойска битка. Византийските летописци разказва как пълководецът Лъв слязъл от коня, за да се наплиска и освежи на един каменарски водоизточник.

Близката до каменарското землище река Ахелой е един оцелял не в устното предание, а в средновековните писмени извори хидроним (име на воден източник). Езиковедите и историците са единодушни, че имената на реките, езерата и морета са изключително трайни. Като пример може да посочим името на древния Стримон достигнал до нас като название на река Струма. Още траките от бронзовата епоха са нарекли реката нарекли на своя обожествен герой Стримон, който бил баща прочутия тракийски цар Резос, подробно описан от Омир в Илиадата.

Още през новокаменната епохата (неолита) около 6 000 години пр. Хр. тук са отседнали и заживели земеделски племена. Поселищният живот в района придобил изключителен интензитет през медно-каменната, бронзовата, ранножелязната епоха, античността, средновековието и времето на турското владичество и от Освободителната война през 1877-1878 г. до днес.

Каменарската кариера, която е дала името на селото през 1934 г. в продължение на хилядолетия е била източник на строителен материал.

Авторът

Редактор: 
Често задавани въпроси и отговори
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите

Посетителите, които разгледаха тази книга, видяха също:

5,00 лв.
Отстъпка:
-1.00 лв
Цена
4,00 лв.
5,00 лв.
Отстъпка:
0,00
Цена
5,00 лв.
10,00 лв.
Отстъпка:
0,00
Цена
10,00 лв.