1 книги 3 публикации

Светла Андреева

Светла Андреева (Светлоблагина Андреева Ванева) е родена е на 27 юли 1955 г. в гр. Костенец, Софийска област.

Завършва специалност “Българска филология” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” (1977). Работи като помощник археолог в Археологическия музей при БАН – В. Търново, редактор във в. “Борба” – В. Търново, в. “Устрем” – Г. Оряховица, в. “Движение” – В. Търново, в. “Добро утро” – В. Търново, кореспондент на радио “Дарик” за В. Търново, журналист в телевизия “Евроком Царевец” – В. Търново, и др.

Печата белетристични произведения в регионални и централни периодични издания. Кратки прозаични творби има превеждани на руски, полски и чешки език. Член на Сдружение на литературни дейци “Света гора” – В. Търново (от 1997 г.), на Национално общество за литература и изкуства (НОЛИ) “Формула 6” – В. Търново (от 2009 г.), член на УС на Клуб на дейците на културата – Велико Търново (от 2016 г.). През 2018 г. получава Наградата на СУБ – София, в конкурса за разказ “Атанас Липчев” (Варна).

Автор на книгите: “Телевизор и канарче” (разкази, 1984); “От дявола родени” (разкази, 2000); “Козите на Джим” (роман, 2007); “Хляб за грешници” (роман, 2013); “Автобус за рая” (роман, 2016); “Добри, красиви, зли” (роман, 2017); “Краят на Апокалипсиса” (разкази, 2020), “Смърт преди Рождество” (разкази, 2023), “Виденията на госпожа Роза” (три криминални новели, 2025).

Библиография

Книги от автора

В Меридиан 27

Публикации от автора

Разкази

Кандилото

След като свърши работата си в кметството на планинското село, Драголюб Михайлов реши да изпие едно кафе в близкото кафене, което му се стори прилично. Когато влезе, само една маса, в центъра, бе заета. Нормално, кой в…

Разкази

Златна сватба

В началото на март мъглите над Балкана се разкъсаха и слънцето напече безцветните покриви на къщите и кооперациите. Излинялата река затече сякаш по-бързо край укрепения със зидария бряг, край старите къщи с покриви…

Разкази

Лисичета

Стоян Велев седеше пред телевизора онемял. Не че не бе свикнал да мълчи, тук, в затънтеното планинско село, през есента и зимата нямаше никой. То и през лятото селото пустееше, идваха си едва десетина души, но все пак...

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.