За Владимир Ганев и свободата

Владимир Ганев е роден на 18 април 1962 г. в гр. Бургас. Завършил е Софийски университет “Св. Климент Охридски” специалност “Обща педагогика”. Занимава се с частен бизнес.

Пише от малък, но не публикува често. Романът “Кралят орел” е първата му издадена творба. Въпреки че литературният живот в Бургас е доста активен, Владимир Ганев не се включва в него. Има си съображения, за да направи свой избор. И в това се състои свободата, за която той пише и в романа си: “Да решиш, че си длъжен да правиш нещо определено, е равносилно на факта да се приравниш с измислена личност, командвана от разум, който не контролираш. Разумът си е твой и ти му се подчиняваш, но с нежелание, защото сърцето ти, което е истинското ти аз, непрекъснато се противи”.

Свободата е да останеш винаги верен на сърцето си, да бъдеш себе си, а това е първият и най-важният урок, който трябва да научиш в живота си.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Владимир Ганев: Човек сам избира кое от живота му да е истина.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Разкажете ни за себе си, господин Ганев. С какво се занимавате в ежедневието си? Как открихте писането на проза?

– Ежедневието ми не се отличава много от това на всички останали. Малък бизнес, повече пътувания, нищо особено. Пиша от малък, но не цели книги. “Кралят орел” е първата.

– Казвате, че романът “Кралят орел” е писан преди повече от 12 години. Защо го издадохте чак сега? Каква беше причината да отлежава толкова дълго? През това време вие редактирахте ли го, променяхте ли нещо в сюжета или просто го бяхте “забравили”?

– Книгата е писана преди 12 години. До преди 3 години узряваше за издаване. Не бях убеден, че ще си намери нейните читатели и нямах намерение да я публикувам. В един момент благодарение на съпругата ми книгата попадна на Весела Люцканова, която беше възхитена и настоя да я издадем. Тя стана и неин редактор. Преживя няколко редакции докато решихме, че вече е подходяща за масов читател.

– Защо премиерата на романа в Бургас се състоя 2 години след издаването му? Какво ви спираше – в Бургас литературният живот е доста активен, а покрай вас не се шуми много.

– Вярно е, че в Бургас литературният живот е активен, но аз никога не съм бил активен участник в него и нямам за цел да се шуми около мене. Избрал съм друг начин на живот, в който всичко е по-лесно и дори писането ми е по-плодотворно. А премиерата на книгата направихме, когато тя достигна зряла възраст и вече имаше достатъчно хора, които я бяха чели. Получи се добре, защото имаше тяхното одобрение.

– Как дойде идеята за този роман – сънувахте ли образите, събитията, или всичко е плод на творческата ви фантазия?

– Всеки разказ, който подсилва образите и събитията, може да се нарече творческа фантазия. В книгата някои от образите са събирателни, други са абсолютно конкретни, в различна събитийна среда, разбира се. А истинността на сънищата и илюзорността на реалността са една от основните линии в книгата. Човек сам избира кое от живота му да е истина.

– Какво ви вдъхнови – мечтата за свобода или мечтата за безсмъртие?

– Ако мечтаем за свобода, свободата за нас е само мечта. Аз започнах тази книга заради премълчаната истина, че свободата ни е даденост и никой не може да ни я отнеме, ако ние сами не се откажем от нея.

– А защо точно орел избрахте? Не е ли той твърде високо/далече от света на хората? Метафора на какво е орелът?

– Орелът гледа от високо и вижда всичко. В идеята на повечето народи той е символ на свободния полет над света. А дали е високо над хората – това е разказано в книгата.

– Има ли реални прототипи на героите в книгата?

– Да, но съм се постарал да не се познаят. Но има много хора, които ще видят себе си там, без да са прототипи. Книгата е за тях. – Това е книга за мечтите, за възможностите, за сбъднатите желания. Историята сякаш е завършена, но като че ли има възможност за продължение. Обмисляте ли да напишете втора част? – Втора книга, в която участват някои от същите герои. Но не и втора част на “Кралят орел”.

– Писателите фантасти до голяма степен предричат бъдещето. Как виждате вие бъдещето – на летящите хора?

– По-скоро на свободните, силни и осъзнати хора. Летящите хора са само етап от развитието. Но искрено завиждам на тези, които могат да прекарат целия си живот като тях.

– Направете подарък на читателите на в. “Компас” – откъс от книгата например.

– С удоволствие.

---------------

“.... Аз ще дойда при вас в най-подходящия момент. И дали ще се родя принц, търговец или птица, няма никакво значение. Важно е да прекараме заедно по-дълго време и така да ви дам щастливото бъдеще, което съм запазил за вас от хилядолетия. Вярвам, че ще си го познаете, още щом го съзрете...”

* * *

“Да решиш, че си длъжен да правиш нещо определено, е равносилно на факта, да се приравниш с измислена личност, командвана от разум, който не контролираш. Разумът си е твой и ти му се подчиняваш, но с нежелание, защото сърцето ти, което е истинското ти аз, непрекъснато се противи. Ако едно царство се раздели на две и половинките му се изправят една срещу друга, няма никакво значение коя ще надделее – кралството отслабва и скоро се намира нов господар, който да го управлява. Ако друг те задължава да правиш нещо и ти се съгласиш с него, отдаваш му правото да те контролира и го намразваш за цял живот. И тъй като всичко, което вършиш впоследствие не излиза от сърцето ти и резултатът от дейността ти е плачевен. Това те кара да намразиш и себе си, започваш да се съмняваш в способностите си, превръщаш се в роб на чужди желания или просто на случайността – безволев войник, който изглежда страшен и силен, но същността му е да се подчинява на всеки по-страшен и по-силен от него. Ако обаче твоите задължения просто се подразбират от само себе си и ти ТРЯБВА да вършиш куп определени неща, не защото ти или някой друг те кара да ги правиш, а защото си роден принц... А принц ТРЯБВА да има, а няма друг принц освен теб и никой друг не би могъл да бъде или да играе ролята на първороден кралски син. Тогава душата ти е изправена срещу целия свят и ако не искаш да го напуснеш, по-добре скрий сърцето си.”

***

Познанието на орлите

“Наречи я сила на безмълвното познание. Представлява усещане, което е толкова дълбоко, че не може да се предаде с думи – усещането за целия свят като част от теб самият. Сякаш има някакъв общ смисъл и синхрон в действията, движенията и състоянията на всичко живо и неживо, а всяко нещо, на което обръщаш внимание, съществува и се променя само, защото ти го желаеш. Движението и развитието са продиктувани от някакво висше, безпристрастно намерение, което е и твое. Докато наблюдаваш бяга на животното, искаш то да спре, за да се огледа и то наистина спира. Гледаш чистото небе и си пожелаваш облаци, и ветрове, и те се появяват зад теб. И няма значение дали всичко се случва, защото ти си го пожелал или ти го искаш, защото го предусещаш. Важното е, че твоята воля и обстоятелствата се сливат в едно. Така решенията ти стават всевалидни. Да убиеш животното не е само твое желание, а взаимна необходимост. Да избереш да кацнеш или да пиеш вода е от значение за целия свят. Когато го усетиш и приемеш тази сила за своя, откриваш, че заобикалящото наистина е част от теб и е в твоята власт. И всеки предмет, живо същество или събитие, на което обърнеш внимание, реагира и действа според общото намерение и твоята воля, като губи самостоятелността си и вече не определя и не решава нищо независимо от самия теб. Това представлява владеенето на света.”

--------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------