Най-трудно е за истината във времена, когато всичко може да бъде истина

Дата: 
вторник, 24 July, 2018
Категория: 

Някога замисляли ли сте се в какъв свят живеем около нас? В какво ни карат да вярваме и възпитават у нас още като невръстни деца и доколко това съвпада с истината?

Живеем сякаш забулени с воал, пред очите ни се показват много малко неща свързани с истината, а от нас се крият още толкова много... Като част от някаква Матрица живеем във заблуди относно това какво е Реалността.

През целия си съзнателен живот се опитваме да търсим истината за нещата и явленията, да се позоваваме на истината, да приемаме фактите на истината, но често се случва да изпадаме в заблуждения или да не сме в състояние да проумеем истината.

Ограничени сме в мисленето си до това – какво да ядем, облечем и да имаме покрив над главата си. А не е ли по-добре да мислим как да направим живота си по-смислен, докато през това време изграждаме себе си и не затваряме очите си пред малките и големи несправедливости, които искат да задушат нашата истината?

Живеем в модерното съвремие, с толкова много технологии, които уж ни сближават а всъщност ни ограничават и раздалечават едни от други. Твърде много информация, твърде много „модели за подражание“, твърде много размити представи за това кое е редно и кое не, кое е в рамките на ценностите и кое всъщност е пошло. Пошлостта и лъжата, красивите заблуди са поставени на пиедестал, а наистина ценните и качествени неща – истинските неща остават неоценени, незабелязани.

Мисля, че в момента сме в такава ситуация – изчезнали са старите ценности, а липсват критерии за създаване на нови – всичко което излезе на мода би могло да бъде ценно и стойностно, без да сме много убедени дали наистина това е така. Каква е нашата цена? Вярваме, че най-после сме открили нещо истинско – но уви, пак сме в положение да вярваме в стари лъжи. С развитието си човекът е подлагал истината на постоянни съмнения и изпитания.

Безброй са примерите за неща, от близкото и далечно минало, смятани за безспорни истини, а след това захвърлени назад в човешката история, останали като лъжливи заблуди, оборени от човешкия разум и напредък. Връщайки лентата, ясно може да отбележим трудностите, през които е преминавала истината, слагането на най-различни маски пред нея и използването и като инструмент за манипулация. Това, което е важало някога, е валидно и днес – всяко ново е забравено старо. Стремлението на всеки един човек е Свободата в света.

Под думата „свобода“ трябва да разбираме широчина на действията, мислите, желанията, които са скрити в нас, и премахване на всички стесняващи ги условия. Свободата е едно качество на Духа. Да лишим някого от Свобода, това е падане. При изгубване условията за развиване Свободата се ограничава. Например изгубването на една част от тялото – ръка, крак, това е намаляване на Свободата; изгубването на ума, мисълта, зрението, слуха и изобщо на всички чувства е пълно ограничение на Свободата. Да изгубим правото на това да знаем Истината означава да изгубим и своята Свобода и да бъдем под нечии чужд контрол. Контрол над мислите, умовете, душите и сърцата ни. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим.

Случвало ли ви се е някога да се чудите каква е истината за живота около вас? Замисляли ли сте се някога какво е истината и защо понякога тя бива изместена от лъжата? Истината е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Истината е нужна на света. Тя е една от съществените и естествени потребности на човешкия дух. Векове наред хората са се опитвали да разберат истината за заобикалящия ги свят, прави ли са изследвания, за да достигнат до вярното твърдение.

А били ли сте някога лъгани и лъгали ли сте и вие от своя страна? Усещането не е никак приятно, нали? А сега се замислете отново. Какъв би бил света без лъжи... Какви биха били хората, когато си казват само истината. Когато се осмелят да се изправят един пред друг с чиста душа, без маска и грим и без угризения – свободни. Защото няма свобода без истина. Не си свободен ако не знаеш истината за себе си и околната реалност. Ако умът ти е пълен с неистини, а душата ти е затънала в предразсъдъци, няма истина, няма и духовна свобода.

Свободата, спечелена от индивида в битката срещу остарелите виждания, носи нови открития за човечеството, но и нови отговорности. Но какво се случва, когато всичко може да бъде истина? Нещо наподобяващо съвременния свят може би. С времето и прогреса човекът е успял да преобрази истината в трудно разпознаваема, а глобализацията в наши дни води със себе си както сближаване, така и объркване у хората, породени от различията в народопсихологията. Затова днес е толкова трудно да определим кое е истинско и какво е истина. Истината се e превърнала в разменна монета, експлоатирана от всекиго за различни цели. И така се стига дотам, че в отделни части на земята, за хората съществуват различни истини, защото убеждението на всеки човек е че това, в което вярва е истината.

“И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” – казва Господ Иисус Христос. А нима не сте съгласни с това? Какво търси съдията в закона и в съдебното дело? – Истината. Неслучайно всеки обвиняем в съда се заклева да казва истината, само истината и нищо друго освен нея. Ако той е виновен, но си признае престъплението, може да бъде свободен.

Истината започва там, където свършва лъжата. И макар и тя понякога да боли, може да си сигурен, че лъжата никога не лекува. По-скоро лъжата причинява всичко друго, но не и добро.

Жалък е всеки човек, който се докосва до каквато и да е лъжа. Който живее в лъжа, той е страхливец, не може да се изправи пред другите без маска и грим, не може дори пред себе си да се изправи. Само когато човек опознае себе си, той може да пусне лъжата вън от живота си. Само тогава може да застане пред себе си и пред другите в своята същност. Но когато живота на човек е пълен с неистини и когато цялото му съществуване е една лъжа, той забравя кой всъщност е, затова и никой друг не може да премине границата към душата му, за да го опознае.

Истината е лек за душата. Когато казваш истината, ти всъщност откриваш част от душата си, парченце от теб самия. Хубаво е да допускаме хората да ни опознаят, хубаво е да ги допускаме близо до себе си, а това не може да стане чрез лъжи. Такова едно разкриване ти дава свобода, свобода на душата, свобода на съзнанието и свобода на теб самия.

Който не отвори съзнанието си за истината, за него няма и свобода. Живее в заблудите с които е свикнал да живее и е възпитаван още от малък, тоест възприятията му са ограничени. Когато осъзнае истината обаче, той става по-свободен и може да избира – има силата. Когато не знаеш истината – ти си слаб и контролиран от този, който те убеждава във фалшивата „забулена истина“, наречена – лъжа.

Никой не може да ограничи свободата, а когато в сърцето на човек няма лъжа той е свободен най-вече от угризения на съвестта. Но ако ние живеем в лъжа, просто загубваме там някъде себе си. Блъскаме се сякаш затворени в един куб от четири стени без изход и не можем да продължим напред.

Истината е един от основните добродетели, които човек трябва да притежава, за да е свободен. Този, който говори истината постига три неща: доверие на околните, любов и уважение.

Не искате ли и вие да притежавате тези неща? Не искате ли да сте свободни? Опитайте, никак не е трудно... Просто само трябва да отворим съзнанието си на по-високо ниво и да пробудим заспалите си сетива. За да усетим най-накрая Истината, която ще ни направи Свободни.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите