Поезия

Стопанката на планината

Ирена Панкева 30 април 2023

Стопанката на планината

“В полите на Витоша” е коленичил
градът, който все “расте, но не старее”.
Над него, в зеленото, аз заприличвам
на планината и ведите в нея.
Напролет и мене като Десислава
Боянския майстор ме търси във църква,
а аз от иглики гердани си правя
и под водопада осъмвам и мръквам.
През лятото – виж ме на Златни мостове –
щастлива кошута, прескачам морени
и нощем не месец, а златна подкова
за кон ветрогонец будува със мене.
Наесен съм цялата в огън и охра
и над Драгалевци, под лифта на Княжево,
за теб съм гората с пендарите мокри,
за твоето стадо съм пасище влажно.
А дойде ли зима, щом искаш – търси ме,
на Черни връх аз съм най-бялата пряспа!
Подеме ли ехото вик с мойто име,
лавина прегръща гранитния насип.
Да, аз съм Стопанката на планината
и вместо ти тайно по мен да въздишаш,
отваряй прозореца чист на душата си!
Почувствай ме – пея двугласие с Витоша!

 

За автора

Ирена Панкева

Ирена Панкева е родена на 22 май 1967 г. в гр. Перник. Живее във Владая. Нейни стихове за първи път са публикувани във в-к “Новият пулс”. Автор на книгите: “Горски приказки за всеки сезон” (стихове за деца, 1999 г.), “Що е то?” (поезия, 1999 г.), “Да запалиш…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.