Сълза

Сълза

Навън нощта кристално чиста е
в магия бяла и снежна луна.
А сълза ме пари с болка неистова
гасне и попива в снега.

Навън красиво е, а моето лице –
краси го само гримът вечерен.
Зима е дори и в моето сърце,
разбито от любов невярна.

Навън все тихо е, а в мен –
душата в стонове раздира се.
Нощта бе дълга и идва ден,
за кратък миг поспира се, отива си.

Навън нощта кристално чиста е
звезди блестят в мрачното небе.
Сълза отронва се, сълза лъчиста
брокат душевен по моето лице.

Ах, колко сладко е, но как боли
сълза гримът ми да отмива.
Сълза, прелята в сълзи
ме кара да се чувствам жива.