Съдба

Съдба

И аз ще се завърна пак на моя див самотен бряг,
когато есенният ден догаря над вълните,
и с мене заедно ще спре пред разпененото море
неугасимата ми жажда за щастие сред съсипните.

Вземете моята душа; – ти вятър, буря и вълна!
(Сега увехналите листи скамейките застилат празни!...)
Сред вечно шеметний въртеж ще стихнеш ли ти, мой копнеж
и ще ли болката утихне сред вакханалний морски празник?

Аз искам с тебе да летя, о, сребропенеста вълна,
да гоня кораба, на който надеждата развява стяг
и утрината да трепти върху зелените води
кат обещание възторжено пред новокръстений моряк.

И уморена да заспя край непознатата земя
и да ме в дрямката пробуди пръв път дочута волна песен;
едно момиче със коси, в които слънцето гори,
ще мине леко от брега по корабния мостик тесен.

Да бъда туй момиче аз във утренния розов час
и да отмина със вълните към обещана южна пролет,
а вечер във самотний храм, далече зад морето там
за мойто щастие и за мен във полумрака ще се молят.

И аз ще се завърна пак на моя див самотен бряг,
когато есенният ден догаря над вълните
и с мене заедно ще спре пред разпененото море
неугасимата ми жажда за щастие сред съсипните.

---------------
Публ. във в. „Вечерна бургаска поща”, г. 5, бр. 1182, 1 август 1932 г.
---------------