Последен ден за Маратона

* * *

Ехо от предишната неделя
ни люлее с песните познати.
Час сближава, после ни разделя.
Дните ни са птици хвърковати.

Твоят образ е във телефона
от декември там се спотаява.
Говори, обичана мадона,
че раздялата ме натъжава.

27 юли 2020 (понеделник)

* * *

Леко ме унася песен мила:
“Лале ли си, зюмбюл ли си!”.
Кой знае?!
Тази песен има чудна сила,
всички красоти да съчетава.

И усещам с нея сладка жажда,
бял поток в душата ми прелива.
Песен без любов не се заражда,
без любов душата не е жива.

28 юли 2020 (вторник)

* * *

Аз се връщам със сърце тревожно
в спомена предколеден, когато
с теб усетих колко е възможно
през декември да настъпи лято.

А сега, сред цъфнали градини
птичи песни радват далнината.
Наша обич, надалеч води ни,
ти си властелинът на земята.

29 юли 2020 (сряда)

Спомен за лудото време

Нямаше вече ни кафенета,
ни ресторанти в нашия град.
Всичко затвори със заповед кмета,
гледам ключалките и ме е яд.

С гаджето нова идея приехме –
от автомата по чашка си взехме
и на дистанция най-безопасна
тръгнахме в улица уставно тясна.
Ала от щаба хич не се мотат,
раз – автоматите не работят.
Но не ги псувай – не заслужават,
псуваш и глупостите се размножават.
Щракай – екран телефонен да светна
и ще получа словата приветни.
Във виртуална целувка се крие
близка реалност – да вярваме ние.

30 юли 2020 (четвъртък)

Последен ден за Маратона

Ще си отдъхна.
Беше изпитание.
Но моят дух живее неуморен.
Записва за любов и за страдание
и трябва на финала да призная,
не ми се иска днес да бъде края.

Какъв ти край!
А знаете ли колко
в едногодишната си обиколка
и други стихове
там успоредно тичат
за милата, с която се обичаме!

31 юли 2020 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------