Поли Николова в откровено интервю за новата си книга “Връзка нова Богородица и Аз”

Поли Николова: Бог чува молитвите ни, но усеща с каква енергия ги изричаме и защо се молим. Не е едно и също да се молим за шестица от тотото и за здраве, нали?
Дата: 
събота, 6 July, 2019
Категория: 

Поли Николова: Бог чува молитвите ни, но усеща с каква енергия ги изричаме и защо се молим. Не е едно и също да се молим за шестица от тотото и за здраве, нали?
(Интервю на Вероника Павлова, публ. в “ Colours Of Life “)

– Мила Поли, благодаря ти за това, че ни предостави честта да направим второ интервю с теб за нашият сайт – Colours of Life! Много се радвам, че пред нас ще представиш най-новата си книга – “Връзка нова Богородица и Аз”, и можеш да споделиш за развръзката и продължението на първата ти книга – “Безмилостно жестока”. В нея разказваш за пряката ти връзка със Светлия свят. Ще ни дадеш ли повече подробности относно идеята за нейното написване?

– Благодаря, Вероника, че отново ще можем да достигнем до сърцата на хората, чрез това интервю, защото и то, както и книгата идват по заръка на Светлият свят. Защото настъпва ерата на духовността и е време за осъзнаване. От Светлият свят ни дават насоки, които отново са в наша полза и подкрепа, стига да искаме да ги чуем и да действаме според Божиите повели. Това не е нова идея, това е продължение, а ще има и още.

– Можеш ли да разкажеш на нашите читатели за връзката и общението ти с Богородица, и Светлият небесен свят как точно се случва то?

– Съжалявам, но не мога да говоря за това. Единственото, което мога да кажа, е че продължава много дълго, с целия диапазон на усещания, аромати, доказателства, с кого точно контактувам. Част от тези общения, това което ми е позволено съм описала точно в тази книга, която както си видяла е 600 страници. Но, точно начина не мога да обявя. Той си е за мен. Ако от Светлият свят решат да дадат някому тази дарба, те ще му дадат и начина. Той си е индивидуален.

– Ти разказваш за най-различни усещания и аромати, докато общуваш с тях и че всеки който ти се явява има своите особени такива. Как се научи да разпознаваш с кого точно общуваш и да ги различаваш и не се ли объркваш понякога?

– Да, това е дара на ясно усещането. В началото естествено се обърквах, но се научих да питам правилно. И колкото по-ясен е въпросът- толкова по-ясен е и отговора. Често, когато работя с някого ми се задават неточни въпроси и винаги казвам “Задай конкретен въпрос, ще получиш конкретен отговор.” Няма как да отговоря на въпрос: “Как е работата?”. Така и със Светлият свят. В началото си записвах кой аромат на кого отговаря, а после ако случайно объркам ме поправят. Веднага аромата изчезва и зная, че нещо съм сгрешила. Научих се да разпознавам знаците. Това става с практика и във времето.

– В книгата си описваш много за своите сънища, за пътуването на душата ти насън и твоите преживявания, но разкажи ни, кое от всички тях най-много те разтърси емоционално и кое за теб е най-запомнящо се?

– Хмм. Може би, когато видях душата си. Защото повечето хора виждат телата си, “излизане извън тялото” както се нарича още, а пък аз видях от тялото как излиза самата душа. Тогава за части от секундата се уплаших, но в същото време усетих спокойствие, сигурност и почувствах Божествената Любов. Това усещане няма никога да го забравя докато съм на тази земя.

– Няма как да не отбележим факта, че книгата ти е енергийно заредена и аз самата трябва да призная, че докато я четях, изпитах всякакви емоции и усещания. Всеки човек, който я прочете вероятно трябва да мине своите персонални истини, изчистване и израстване, но има ли нещо универсално, което трябва да научи и разбере и какво е то?

– Да, това е така. И трите ми книги са енергийно заредени и това е така, защото от Светлият свят пожелаха четейки ги, човек да може да осъзнае простички истини, да се пречисти и да се зареди с Любовта им. Няма как такава книга да не те докосне и да не промени поне частичка от теб.

– Какво е основното и най-важно послание, което би искала да предадеш на читателите чрез словото в книгата си?

– Осъзнаване! Самосъзнание! Чистота! Любов! Доброта! Човещина…, май станаха множко посланията, но всъщност на основата на тези послания се гради и животът ни! Създадени сме да живеем в радост и Любов. А какво ни пречи? Толкова ли е трудно да си помагаме и да сме просто добри, усмихнати, позитивни?

– Ще ни разкажеш ли за твоите занимания в момента и освен Рейки какво друго практикуваш? И как хората могат да разберат и тълкуват какво представлява Рейки лечението?

– Освен Биоенерготерапевт, аз съм и Бахов терапевт, масажист, кристало и цветотерапевт и да, Рейки Мастер. Член съм на Британската Рейки Асоциация и Международната Рейки Организация, което ми дава правото да преподавам по цял свят. Рейки е космическа енергия, която всеки от нас притежава, но за да може да я използва правилно трябва да бъде иницииран. Разликата от иницииран и не иницииран човек е в това, че когато те инициират ти ставаш канал, проводник на тази космична енергия, а не отдаваш своята лична. При Рейки се работи със символи, които се вграждат в Аурата на човека и по този начин се помага. Но, за да помагаш на другите хора, трябва да имаш второ ниво Рейки, което се придобива след около 4 до 6 месеца след първо ниво. През тези месеци трябва да упражняваш всекидневно Рейки, за да разшириш каналите и да придобиеш опит.

– В книгата си споменаваш за много хубави молитви, може ли да споделиш на нашите читатели някоя пречистваща молитва, чрез която биха могли да изцелят душите си и да ги отворят за светлината?

– Аз използвам често молитвата на Свети Пантелеймон. Тя е доста дълга, но обхваща всичко, от което боледува и се замърсява душата, и от там рефлектира и върху нашите тела. Повечето хора вече знаят, че физическите болести са проявление на пробив в енергийното ни тяло. А тъй като в него са нашите емоции, следва да излекуваме първо тях.

И ето и самата молитва:

Свети великомъчениче и целителю Пантелеймоне! Моли Бога за нас и не допускай да останат в нас болестите, от които боледуваме с душа и тяло! Изцели ни от тези язви и струпеи, които са ни причинени от нашите страсти. Боледуваме от леност и разслабеност – изцели ни. Боледуваме от влечение и привързаност към земните предмети – изцели ни. Боледуваме, о свети Пантелеймоне! Боледуваме от забрава: за делото на спасението, за нашите грехове и немощи, за нашите задължения – изцели ни. Боледуваме от злопаметство, гневливост, ненавист – изцели ни, о целителю Свето-Атонски и вселенски. Боледуваме от завист, гордост, надменност, превъзнасяне, при цялата ни оскъдица и непотребност – изцели ни. Боледуваме от много и различни пристъп на плътоугодие: чревоугодие, невъздържаност, сластолюбие – изцели ни. Боледуваме от сънливост, многословие, празнословие, осъдителност – изцели ни, о свети Пантелеймоне! Болят ни очите от греховни взирания, болят ни ушите от слушане на пустословия, злоречия, клевети – изцели ни. Болят ни ръцете неразположени да се издигат за молитва и да подават милостиня – изцели ни. Болят ни краката от нежелание бързо да отиват в храма Господен – изцели ни. Боли ни, твърде ни боли нашият език, нашите уста: от пустословие, празнословие, злоречие, отвращавайки се от молитвословие и славословие, или произнасяйки ги небрежно, разсеяно, без внимание, без разбиране – изцели ни, о милостиве! Боледуваме от главата до петите: боледува в нас разума с несхватливост, неразумност и безумие; боледува в нас волята, отвращаваща се от свети занимания и стремяща се към дела вредни и богопротивни; боледува в нас паметта, забравяща нашите прегрешения и задържаща в себе си съгрешенията и оскърбленията на ближните ни; боледува в нас въображението, не умеейки и не желаейки живо да ни представи нашата смърт, вечната мъка на грешните, благата на Царството Небесно, Божия гняв, кръстните страдания Христови, Неговото разпятие – изцели ни, о свети Пантелеймоне! Всичко в нас боледува. Изнемогва и нашата душа с всичките и сили и способности. Изнемогва и тялото ни с всички негови членове.. Изцели ни, о свети Пантелеймоне, Целителю безвъзмездни и любвеобилни Лечителю, слуга на Пресвета Богородица, и не оставяй нашето окаянство в недъзи и немощи: та изцелявайки се с твоята благодат, да прославяме Пресветата Троица, Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

– Ще ни кажеш ли дали всеки човек е способен да се свързва със Светлия свят и как нашите читатели биха могли да го направят? Има ли някакъв определен начин за това?

– Винаги, когато се молим ние се свързваме със Светлият свят. Но, дали да получи някой човек дарове, решават само те.

– Ти самата разказваш, че си преживяла и минала през много трудности в живота си, както бе описала подробно и в предишната си книга – “Безмилостно жестока.” Минала си през изпитания и препятствия и докато издадеш “Връзка нова Богородица и Аз” и никак не ти е било лесно. Какво мислиш по въпроса и как си обясняваш това, защо най-големите успехи и постижения в живота на човек се постигат именно с цената на голяма болка?

– Добър въпрос! За да осъзнаем! Защото в повечето случаи тогава започваме да си задаваме въпросите: “Защо ми се случва това?, Къде греша?, Кой съм аз?, Как да се справя?” и т.н. И обикновено тогава и се смиряваме и се учим да се молим от душа и сърце. Защото Бог чува молитвите ни, но усеща с каква енергия ги изричаме и защо се молим. Не е едно и също да се молим за шестица от тотото и за здраве, нали?

– Според теб хората в днешното съвремие станали ли са по-скептични към Вярата, към Бог, към това, че има някаква много силна и Висша сила която ни пази? Как си обясняваш различните съвременни изопачени тълкувания на самата Вяра и Религия?

– Напоследък се появиха много хора, които твърдят, че имат дарби. Появи се много информация в интернет, много методи и начини да се самоусъвършенстваме и хората започнаха да се объркват на кого и на какво да се доверят. Скептични са ако не познават човека, ако не е известен в медийното пространство, защото така сме устроени да се доверяваме на рекламата. Повечето хора са свикнали да казват, че вярват във Висша сила. Аз не поддържам Религията.

С риск да бъда заклеймена, за мен Религията е създадена, за да управлява и влияе на хората. Аз съм твърдо ЗА Вярата. Но, в днешното съвремие мисля, че всеки сам трябва да достигне до своята си истина. Поиска ли го – ще му бъде показано.

– Ти самата в книгата си често се колебаеш, трудно ти е да повярваш, че не сънуваш и това наистина ти се случва, че Богородица и Светлият свят наистина се свързват с теб и ти диктуват какво да пишеш, че ти си избрана да предадеш това слово на хората. Какво е усещането да ти се случва всичко това? Какъв трябва да бъде човек, за да бъде избран това нещо да му се случи, на колко високи вибрации трябва да се издигне на емоционално и духовно ниво, за да усети наистина Божествената Любов?

– Човек се колебае при видимото, а какво остава за невидимото. Трудно е да повярваш. И то във себе си, не в Силата. Започваш да си задаваш въпроси: “Защо избраха мен?, С какво го заслужих?, Ще се справя ли?, Искам ли го този дар?…”, и много, много други. Но, когато повярваш именно чрез работата си с хората, когато се даде информация, която няма от къде да я знаеш, когато видиш сълзите от благодарност – усещането е за безусловна Любов. Понякога едва изтрайвам да завърша сеанса и започвам да плача от щастие и да благодаря. Усещането е несравнимо с думи.

Питаш ме какъв трябва да бъде човек, за да избран ли? Ако ти отговоря, значи да говоря за себе си. Не, че не се гордея с тези си качества, но някак ми се струва самохвално. Но, да опитам. Да е скромен, човечен, искрен, да има висок морал, да оценява малките неща, да е осъзнат за мисли, чувства, дела, да вярва, да е радостен и щастлив, че е на тази земя, че може с нещо да спомогне света да стане по-добър, да е милостив, да изпитва Любов към всичко, което го заобикаля и към всички. И още и още…

– Какво трябва да направят хората за да бъдат отново пробудени, да стигнат отново до Бог, да си усетят изначалното си призвание, когато душата им се е въплътила в човешкото тяло, но за съжаление с всяко следващо прераждане забравят кои са, как да си спомнят за истинската си същност и мисия на Земята?

– Това са няколко въпроса, на които ще опитам да отговоря обобщено. Хората трябва да се осъзнаят. Аз го казах и по-нагоре. Това е началото. От нас самите започва всичко. Самосъзнание! Когато започнеш да се променяш, значи ти си осъзнал. Щом си осъзнал, значи ще помолиш за помощ, защото изкушенията ще те дебнат отвсякъде и помощта ще дойде, щом си заявил тази осъзнатост. А на въпроса дали ще спомнят не мога да съм категорична в отговора, защото «Всекиму според заслуженото» . Твоята мисия може да е само да родиш три деца, да си перфектната майка и домакиня. Може да е да си строител, ако в минал живот си рушал, сега да ти се дава да изграждаш. Няма човек без мисия. Може в този живот мисията ти да е точно това, да се осъзнаеш и да потърсиш помощ, да се изчистиш, пречистиш и в следващ живот да изпълниш тази мисия. А как да разберем? Попитайте душата. Чуйте я, усетете я. Тя знае!

– Много хора може би биха казали, че са имали усещания като твоите, например топли крайници, усет за някаква енергия, силно главоболие или обливане от горещи вълни, но не могат да ги разпознаят какви са и откъде идват, приемат ги за оплаквания. Но възможно ли е това да е някакъв знак за тяхна скрита дарба и как биха могли да си обяснят подобни състояния? Дали Ангелите искат да се свържат и с тях, но те просто не знаят как да ги допуснат до себе си? Изобщо как можем да разберем дали имаме някакви такива скрити способности и как да ги отключим?

– Все повече хора се отварят за духовното. И все повече хора имат различни усещания и се отключват различни дарби. Тук е моментът да спомена, че ние всички сме Енергия. Ние всички имаме своите дадености, но дали ще се проявят зависи именно от мисията ни на Земята. Който има такива усещания може да попита хора като мен. Не е хубаво сами да правят връзката, защото тъмнината също дава дарове. Даже ги дава без нищо в замяна. И често прогнозите са доста точни. Това е целенасочено, егото проработва, човек се чувства специален и се увлича. Докато не се изчерпа енергийно. В това е разликата. Нас ни зарежда Светлата, Вселенска Любов. А както казах по- горе, сами не можем да ги отключим. Дават ни ги от горе. И ни дават правото на избор. Да ги приемем или не. За разлика от тъмнината, Светлият свят зачита нашия избор.

– Тук е моментът да споменеш за успешните си случаи на излекувани от теб хора и да разкажеш как се случи това? И по принцип по какъв начин се случва самият процес на лечение и енергийна обмяна?

– Ами много са. От четири години вече практикувам и не мога да помня всички случаи, но сега се сещам за едно детенце, дето две години не можеха да го изчистят от паразити, оправихме го за 6 месеца. На моят син затворих охлузна рана след катастрофа за 30 минути и започна да хваща коричка, само докато си държах ръцете над раната. Съпругът ми е снимал. Имам няколко снимки. Имам дечица с левкемия, на тях с молитви се помогна и се каза къде да отидат родителите и какво да направят и резултатите са на лице. На момента се лекуват болки, по-леки заболявания, но за другите трябва време.

Тук е моментът да уточня нещо. Аз съм проводник. И всички като мен. Не аз лекувам, аз само предавам заръките на Светлият свят. А и не забравяйте нещо много важно! Всички болести, особено тежките случаи се дават, за да ни научат на нещо.

Понякога урока е за родителя. Може в миналото да е бил богаташ, който да е бил студен и пресметлив. И сега да трябва да научи урока, че никакви пари няма да му помогнат, че единствено чистата, безкористна Любов може да спаси любимия човек или детето му. Тогава аз няма как да помогна. Както и в случаите, когато човек съзнателно страда, за да изкупи чужди грешки, които биха навредили на цялото семейство. В такива ситуации мога да облекчавам, но не мога да премахна цялото събитие. При мен енергийната обмяна е или онлайн или човека да е при мен. Ако е онлайн държа да виждам и чувам човека, за да се свържа с неговата енергия. Сканирам чрез ръцете си, работя със затворени очи, защото виждам картини. Не зная дали стана много ясно, но не мога и да разкривам повече.

– В книгата си много пишеш за случаят с болното момиченце – Мартина, на което толкова си помогнала би било интересно да споделиш и за него с нашите читатели, защото историята наистина е много трогваща.

– Ххаа, ами това означава нова книга. Няма как с две думи да разкажа за Мартина. Може би ще кажа само, че за първи път осъществявам телепатична връзка с човек в кома и ти си прочела колко точна информация се е давала. И другото, което е пак със случая Мартинка, че за първи път тогава направих друг човек проводник. Тоест използвах двойна енергия. Минаваше през мен, през майката на Мартинка и чак тогава при Мартинка. Катя усещаше същото, което и аз, което й детето, включително и обратната връзка – Мартина, майка й Катя, аз, което само по себе си е феноменално. След този случай имах още няколко такива случая и ако се наложи мога пак да го направя.

– В книгата си си подбрала много интересна част, в която даваш хубави и полезни рецепти и съвети. Хубаво е да обясниш и разкажеш на читателите относно това, какви според теб са причините поради която се появяват болестите? Можем ли да предотвратим този процес или да го стопираме сами и как?

– Отново няколко въпроса наведнъж, но да опитам. Причината за появяването на болестите са пробивите в енергийното ни поле, енергийното ни тяло, което е следващото след физическото. То още се нарича и емоционално тяло. Защо? Защото е подвластно на емоциите. Именно емоциите са тези, които ни разболяват. Всички сме чували – не се гневи, че ще разболееш черния дроб. Изказвай всичко, не преглъщай, не премълчавай, че ще имаш проблем с гърлото, в последствие със стомаха и т.н. Тоест, болестите са физическо проявление на погрешно поведение. И понеже няма как да разберем какво се случва с енергийното ни тяло, то изтънява, изтънява и на мястото на пробива се получава болестта. За това препоръчах тази молитва на Свети Пантелеймон, защото всъщност тя ни показва от какви зловредни емоции трябва да се освободим, за да не боледува тялото. А можем да стопираме, ако не е кармично разбира се, пак със осъзнаване. Да попитаме болестта – “На какво искаш да ме научиш, за какво си дошла?”

– Ти самата казваш в книгата си, че често си попадала на случаи в които са се опитвали да те “пробват” така да се каже, може би хората са се обезверили и прекалено изпатили, докато са злоупотребявали с доверието им, но е болно когато човек с истински способности бива подлаган на подобни изпитания. Какво мислиш по този въпрос?

– Болна тема, наистина… Защото този, който наистина има нужда от помощ, той няма нужда да те проверява. Той направо се доверява. Проверяват ме хора, които имат някакви способности, но се интересуват точно как го правя или колко точно мога, или крадат методите ми, макар че както казах, ако решат да дадат този дар на лечител, отгоре дават и начина, а той за всеки е различен.

И ако човек се замисли…, ами дава ми се лъжлива информация – такава и ще получите. Защото в крайна сметка, каквото давате, това и ще получите. Аз ги усещам тези, които ме проверяват, които ме лъжат. Енергията не е същата, когато тялото е в покой и в мир със себе си. Много често съм споменавала и то умишлено, за да си даде човек сметка дали си струва да ме излъже, че аз дори и да ми пишете, аз разчитам енергията, която сте вложили в думите. И може да сте много мили и любезни в думите, но душата е тази, която изразява. Или имала съм случаи, когато ми казват, че на тях им има нещо, а те всъщност черпят информация, която я предоставят като своя, което е доста грозно като постъпка, но всъщност ме радва. А за хората, които се напатили аз вярвам, че щом този човек по някакъв начин е стигнал до мен, значи така е трябвало. Знаеш ли колко много хора ходят по «такива» места. Слагам “такива” във кавички, защото хората се срамуват да кажат, че са потърсили «такава» помощ.

– Как всъщност според теб можем да различим дали някой наистина има способности или не, как да пресеем семето от плявата и на кого да вярваме?

– Като опитате или чрез препоръка. Другото много важно нещо е, че дарбата е дар.

Ние нямаме право да искаме пари. Можем да приемем, ако някой така реши да се отплати, но ние такси, фиксирани суми нямаме право да поставяме. Не, че не сме платили за този дар. Ооо, напротив! Цената понякога е именно «Безмилостна жестока», но този дар ще ни бъде отнет, ако ние поискаме пари.

По това също личи. Когато започнах да работя с Тошо Гадевски и му казах как бих могла да помогна, вторият му въпрос беше: «Колко ще ни струват тези сеанси?» Аз му казах… Нищо. Нямам такса. И той каза, значи е истинско. И ми сравни с други, при които са му казвали… :”Абе нямам такса, ама дай там 20 лева”.

Другото, на което можете да се доверите е и вашият инстинкт. Попитайте себе си. Как усещате този човек? Вгледайте се в очите – нали именно те са прозореца към душата?

– В днешно време смяташ ли, че хората все по-рядко се обръщат към Бог чрез молитви, за да се помолят за спасение. Как може да се промени това и да се отвори българинът повече към духовното?

– Тук има едно противоборство, ако мога така да го нарека. От една страна, по-възрастните хора вярват, но по-младите не толкова. Често при младите срещам израза – “Както си го направиш!”, но и все по- често ме търсят именно заради проблеми на млади хора. Това е именно заради загубената Вяра. И все по- често се дават ситуации на тези млади хора, в които да се убедят в силата на Вярата и да се обърнат към Бога. Иначе опре ли ножа до кокала първо чувам “Боже помогни!”

– Ти непрекъснато помагаш и лекуваш толкова много хора и обменяш енергия с тях, но понякога не ти ли става тежко от чуждата болка и карма, която попиваш и как успяваш да се изчистиш? В книгата си споделяш колко много обичаш да прекарваш времето си сред природата, това ли е което те зарежда отново?

– Не понякога. Всеки ден ми тежи. Защото хората не ме търсят, когато са щастливи. И всеки ден аз поемам енергийно тяхната мъка. И да, чистя сред природата, заземявам, говоря си с дърветата, излизам дори под дъжда. Черпя енергия от Слънцето, от земята.

Имам малка тераса, на която си отглеждам цветя и зеленчуци. Говоря си с тях, разказвам им за болката човешка. Имам и други начини, но да кажем, че след всеки човек аз оставям около 15 -20 минути именно за да се изчистя и заредя за следващия. Мога и с 5 минути, но това ще ме натовари много и няма да мога да съм полезна на повече от 4-5 човека. Защото един сеанс с мен продължава час, час и половина. И като приключа с хората идва ред на близките, на приятелите. Често съм много изморена, не ми се говори с никого, но въпреки това пишех някой ред, после се ядосвах на себе си, защото всъщност се чувствах гузна, че точно на най-близките и приятелите нямам време да обърна внимание. И точно тези няколко реда понякога са ми в доста в повече. Научих се да казвам – Не и сега отговарям, когато съм добро разположение. В крайна сметка, за да съм полезна, аз също трябва да си почивам, защото съм една, а всеки смята своя случай за най-важен, най-спешен.

– Можеш ли да ни кажеш за наболелият проблем относно това, защо българинът търси услугите на биоенерготерапевтите, а сякаш се срамува да каже, че му е помогнато? Забравили ли сме как да благодарим, когато ни бъде помогнато и на какво се дължи този факт? Защо манталитетът ни е такъв, че когато някой ни подаде ръка в трудностите забравяме да благодарим и приемаме чуждата помощ сякаш за даденост?

– Защото все още хората ни бъркат с врачки. Да си врач е признание, титла дори бих казала, но хората не го приемат в този смисъл. Често чувам – кога ще ми гледаш или хайде да ми погледнеш. Аз дори не гледам Затварям очи – това в кръга на шегата. Нашата дейност е именно Биоенергетиката. А дара да «виждаш» е ясно виждане. Има и ясно усещане, ясно чувстване…това не е врачуване. Хората ни търсят за помощ, когато вече са изгубили надежда, но ги е срам от израза, не от дейността ни.

А относно благодарността, не мисля, че сме забравили думата, но сме забравили как истински да я използваме, казваме я машинално. Аз често пиша във фейсбук за истинската благодарност. Тя си личи. Тя извира от сърцето. Тя пълни очите със сълзи и често ме сграбчват в прегръдка и телата се тресат в конвулсии от емоцията. Аз я разчитам в погледа, във въздишката.

Не мога да отговоря защо манталитета ни е такъв. Мисля, че е пак до съзнание на човек. Ще дам пример. Човек си запазва час, пита ме колко ще трае и аз казвам около час, час и половина. И като мине това време и започва да нервничи, да гледа да приключи разговора и аз започнах да питам какво го притеснява и той ми казва…ами да не ми вземеш много пари. А даже не е ставало и дума за пари. Често даже и не питат дължат ли нещо. Казват благодаря и затварят, ако сме онлайн, ако не стават и си тръгват. Не всички разбира се, но повечето. Българинът не се е научил справедливо да оценява чуждият труд и ако може да мине метър…, иначе иска него да го ценят и да му плащат подобаващо. Да не говорим за тези, които на лични питат: «Може ли набързо едно въпросче?» Ама това набързо никога не е набързо и не е само едно въпросче. Спрях да отговарям на лични съобщения. Да си запазят час и ще отговоря на всички въпроси.

– Другият наболял въпрос е относно заплащането и таксите за услугите на био енерготерапевтите, на който е редно да обърнем внимание. Има ли такса за сеанс и ако няма защо, според теб редно ли е да има такава такса при хората, които се занимават с тези неща и каква е тя? Би ли било редно да е всекиму според това колко може да отдели, защото това е все пак труд и ти си помогнала на човека отсреща. Какво мислиш по този въпрос?

– Аз избързах с отговора в предишният въпрос. Но, ще отговоря пак. За истинската дарба не можеш да слагаш цена. Не можеш да правиш бизнес от болката на хората. Това не означава, че не приемаме пари. Приемаме и аз приемам, но ако ми оставят.

Аз нямам правото да кажа – “Моето време и информацията, което ти дадох ще струват 100 лева.” Въпреки, че точно времето и информацията са най-скъпо платените услуги. Често оправяме цял един човешки живот, което всъщност е безценна информация. Но, да поискаш пари на човек в нужда, който е видял в теб последната надежда е грехота. Пак повтарям – ако той реши да остави, с радост приемам. И не става въпрос само за пари. Да се отблагодариш има толкова много начини.

Пращат ми и подаръци, дребнички, но много скъпи, защото са от сърце. Те са безценната благодарност, защото този човек е дарил своята енергия, с мисълта за теб, да се реваншира подобаващо. Може би точно тук е момента да уточня, че не говорим за плащане. Говорим за енергиен обмен. Губи се иначе равновесието взел – дал. И после се чудят ако нещо им се случи, защо им се случва. Ами защото не си си платил цената, но си ощетил някого. Ще дам и пример: Адвокатка, с многобройна клиентела, просперираща фирма и т.н. ме потърси. Направих каквото можах. Тя ми поиска банкова сметка – в нейният случай, най-лесния начин и каза, че до пет минути ще преведе каквото е преценила.. След две седмици ме потърси отново. В метрото са й откраднали куфарчето с информация, за важен клиент, а тя цяла нощ стояла и събирала информация за не помня вече какво. Обърнете внимание…тя е загубила време и информация. Същото, което е отнела от мен и не се е реванширала. Тя така или иначе не плати и до днес, но това е нейният избор и последствията са си за нея. Използвам думата «плати», защото тя така пожела да се отблагодари – с пари. Така, че мен не ме интересува някой дали ще ми плати. Аз зная, че този човек, ако не върне от енергията по някаква форма, ако не благодари на Светлия свят, той си носи последствията.

– В книгата си споменаваш също, че от скоро правиш семинари, може ли да споделиш на нашите читатели на какви теми са те, по какъв начин могат да се запишат за тези семинари ако проявят интерес, къде и как се провеждат?

– Да, в книгата споменавам, за една визуализация с Учителя Беинса Дуно, където той ми каза, че трябва и да говоря на хората. Да разказвам за моята опитност, да пробуждам душата и добротата в човека. А аз много се притеснявам да говоря на тези теми. Не защото се срамувам, не, в никакъв случай няма как да се срамувам от Светлия свят, но това означава да изляза на светло, да разкрия себе си официално. Аз предпочитах от уста на уста да се предава за мен и зная, че който трябва ще ме намери.

И предпочитам думата беседи. Не семинари. Защото се събираме да обменяме опит, мнения, усещания, чувства. Семинар малко ми звучи като монолог. А аз искам да беседваме. Притеснявам се и от това, че вече всеки втори, без да целя да обидя някого, вече прави семинари и ни учи как да живеем, какво да чувстваме, как да се изчистваме и зареждаме. Всеки втори има връзка с ангели…, което според мен не е така.

И отведнъж излизам аз с моята скромна опитност и говоря за неща, които в Гугъл може да се намерят. Е, не точно в тази форма, но като цяло. И се молих на Светлия свят да не ме карат да правя това, но отговора беше – “Ти говори с Душата, това което ние искаме да научат чрез теб, защото не е едно и също да го говориш заучено и да си го усетил лично. Останалото е наша работа.” И така започнах. Първата беседа всъщност беше представяне на моите книги в Мадрид и Валенсия. Тогава все още пишех – “Връзка Нова Богородица и аз” и след това вече, след като и тя излезе ги представих и трите в Лондон. И в Мадрид и във Валенсия представянето беше съпроводено със беседи, за това и тук, в Лондон, пак така направих на първата среща, представяне и беседа на тема «Чуваме ли нашето тяло, когато ни говори?» Защото то ни говори. Научих хората как да проверяват продуктите дали са подходящи за тях по няколко метода. Как да проверят за някой друг – примерно бебе, или инвалид. И отправих едно предизвикателство към себе си. Обикновено работя с човек индивидуално, защото се преплитат енергиите. Но, тогава реших да опитам да сканирам тялото на произволно избран участник пред повече хора. Това е доста смело от моя страна, но се получи. Разбира се беше направено, набързичко и само показно, но се получи. За което огромно Благодаря на Светлият свят. Видеото го има в моят блог “Пътят наречен Любов”.

Беседите обявявам публично във фейсбук и всеки, който желае може да заповяда. На 09.03 беше втората беседа, която беше на тема «Чувате ли Душата си?» в първата част, а във втората част “Лечение с числа”. Между тях подарих на участниците медитация – запознах ги със техният Ангел хранител. Мисля, че се получи доста добре. Излъчвахме и онлайн във фейсбук. Видях, че е имало доста гледаемост, което много ме радва. До сега срещите провеждах в една реформирана християнска църква, която отдава зали под наем. Хареса ми идеята да ги подкрепя провеждайки там беседите, защото те извършват и много благотворителни дейности. Единственият проблем е, че не работят в неделя, а повечето хора са свободни именно в неделя. За това правя събота от обяд. Когато за първи път отидох да попитам за зала, видях, че раздават храна безплатно и че го правят всяка седмица. Също така приютяват бездомни и им помагат, това за мен не са маловажни неща. Лесно ще ида в центъра, ще наема някоя помпозна зала и какво? На кому е нужна тази показност? Аз съм щастлива от факта, че дори с наема допринасям и помагам. Ние се събираме, за да сме си полезни, да обменим опит, да се поучим едни от други, не да правим демонстрации на завидно положение, като плащаме ненужно високи наеми. Съжалявам, ако някой се засегне, но това е моето мнение. За мен успехът не е външно проявление. За мен успехът е когато видя сълзи в очите на участниците, а ако гледате видеото, което е на моята стена във фейсбук, ще видите сълзи. Това е успех, да достигнеш нечия душа, а мястото – мястото е без значение. Всячески можем да сме от полза, ако се позамислим. Мисля, че ще продължавам да правя там моите беседи. А и ми харесва как звучи името на залата Lovell room – коренът е Любов.

– Всъщност това не са първите ти семинари, защото първият е бил Мадрид миналата година, когато освен семинар си представила и двете си книги. Може би сега е момента да споделиш накратко за втората ти книга “Продавач на надежда”, защо пише отдолу “Откровения” и какво по-точно би искала да споделиш на читателите относно нея?

– Да, аз по-нагоре обясних за семинарите. Пак изпреварих въпроса ти, за това минавам направо на отговора за втората книга. Откровения всъщност са онези дребнички неща от живота, които го правят завършен и цял. Онова усмихнато “добро утро” е много повече, от намръщеното просто кимване. Защото има значение как се обръщаме едни към други, имат значения думите и действията ни. Това са откровения, до които съм достигнала в моята практика, на според поведението на хората. Чрез тези откровения отново ни дават насоки как да се променяме по малко и всеки ден, за да сме щастливи и доволни.

Тази книга е сборна със стихове, има малка част от първата книга “Безмилостно жестока” и други нови стихове. Може би сега е момента да уточня, че всички стихове, които пиша също са под диктовка и са енергийно заредени, защото са нечия история.

– Също така можеш да разкажеш как точно могат да се свързват хората с теб и как провеждаш сеансите си? За теб оказва ли влияние и има ли разлика във вибрациите които усещаш от отсрещната страна, в зависимост от това, дали човекът е наживо до теб или е на разстояние и общувате по скайп?

– Наскоро обнових моята страница във Фейсбук за Холистично лечение и масажи, като добавих бутон – резервирай сега. Когато се натисне излиза подменю, в което се изброяват видовете услуги, които извършвам и първата е именно БИОЕНЕРГО ТЕРАПИЯ И КВАНТОВА ДИАГНОСТИКА. Отбелязвайки я, излиза календар, който показва свободните часове. И така всеки избира удобен за него и свободен час. Това е начина. Преди записвах в тетрадка, пишеха на лични, не смогвам по този начин. Имам и лични задължения , или работя с някого и нямам възможност да определя час. А така чрез страницата става лесно и удобно за всички. Относно енергията дали има разлика, да има лека разлика, но тя е минимална. Поне за мен.

– Ти самата участваш в благотворителност и средствата от продажбите на книгата ти ще бъдат дарени за лечение на Димитър Стоев. Тук е моментът да обявиш гласност за тази и останалите каузи в които участваш и да дадеш призив как хората могат да се включат в тях и да бъдат полезни?

– Ето, пак ме провокираш! Аз смятам, че човек когато иска да направи добро, нека просто го направи. Какво се цели ако обявим публично ние какво сме направили? Ако искам да обявя каузата, ще призова за помощ, няма да се изтъквам. Димитър избрах за лична кауза, защото много дълго работихме с него, разбрахме защо му се е случило и смятам, че той си научил урока. Сега остава практическата част за вливане на стволови клетки. За целта са необходими 60 000 евро. Но, вече става все по- трудно, защото повечето хора се отпускат за малки деца. Но, Митко също е човек. Също има мечти. Аз искам да му помогна да ги види осъществени. За който желае да помогне на Димитър, нека го направи по някой от следните начини и аз лично благодаря на всеки, който дари частичка надежда.

До скоро исках да даря останалата част от приходите за децата с увреждания, но напоследък там има разногласия и или ще избера друга кауза или ще даря цялата събрана сума на Димитър. Когато имам възможност дарявам и на произволно избрани хора. Дрехи, храна…, но, това някак не смятам, че е нужно да афиширам. Мога ли – помагам.

– Имаш предвид, че разногласията са в системата, заради която два пъти се събирахте в Лондон в подкрепа на майките ли? Аз видях твои публикации, снимки, които си публикувала в блога на книгите ти, както и четох интервюто във вестник Бг Бен, където изразяваш своята гражданска позиция?

Поли Николова – Да, това беше втората ми кауза, за която отделям част от приходите си, но наистина има разногласие, което не съм упълномощена да коментирам и за това, както казах и по-нагоре каквото събера като сума ще додам или за Димитър или ще направя друго дарение. А във БгБен изразих своята майчина позиция. Защото никой не е застрахован и защото имаме права като човешки същества независимо от състоянието ни.

– В книгата си обхващаш много различни теми, разказваш толкова много откровения и истини за личния си живот, за помощта си към хората, за думите на Богородица и Светлият Свят отправени към нас хората. Притеснява ли те факта как ще бъде приета книгата ти и разтълкувана от хората, дали биха могли да разберат правилно посланията вложени в нея?

– В началото имах леки притеснения именно заради личният ми живот. После имах притеснения относно изказа на Богородица конкретно, защото като подредба много се доближаваше до книгите на д-р Диана Мечкова, които също са енергийно заредени и лекуват. Но, колкото повече пишех, толкова повече съмненията отпадаха. После разбрах защо поискаха това от мен. Защото аз съм човек като всеки един. Със своята си история, със своята си болка, трудности, перипетии и ако аз нямам смелостта да дам пример със себе си, как да очаквам хората да ми повярват? Когато осъзнах това бях много, много щастлива. А Божията майка ми обясни, че техният изказ е един и същ, просто ние, с които се свързват сме различни и за това се получават и различия и еднаквости. Тогава се успокоих, защото ми се каза, че до мен и моите книги ще достигнат хора, готови да повярват, готови за промяната. А ако някой не е разбрал нещо от книгата, накрая има мои координати – винаги може да пише или в блога или на имейла ми, ще отговоря при първа възможност.промяната. А ако някой не е разбрал нещо от книгата, накрая има мои координати – винаги може да пише или в блога или на имейла ми, ще отговоря при първа възможност.

– Виждам, че за тази книга са ти помогнали две дами, на които ти благодариш публично в книгата. Толкова ли е скъпо да се издаде книга?

– Моята книга да, за мен е скъпа, защото нещата не се случиха така, както беше обещано и Милена и Жанет Терзиеви се отзоваха и допринесоха за нейното издаване. Книгата е 600 страници, по-голям размер е от стандартните, иначе беше 900 машинописни страници. А това няма как да не струва пари. Аз отново искам да им благодаря за човещината, защото те помогнаха не само на мен, те помагат непрекъснато. Благодаря ви!

– Като за финал, като човек изтърпял и минал през много изпитания, какъв съвет би дала на хората в днешното съвремие, което често е изпълнено с несправедливости? Как да се справят и да продължат напред, да не губят надеждата и светлината в душата си, въпреки всичко и на какво да се уповават?

– Ще започна отзад напред. Повярвайте! Повярвайте, че за всичко, което ви се случва има причина. И колкото по-бързо я осъзнаете, толкова по-бързо ще уравновесите хармонията в живота си. Аз искам да призова всеки да се опита да се погледне от страни. Как се държим с близките си, какви са мислите ни, как се чувстваме през целия ден, какви са делата ни. Как се събуждаме, как си лягаме, колко често се усмихваме, радваме ли се на дребничките неща, които всъщност запълват живота ни.

И вярвам, вярвам с цялата си душа, че можем да бъдем по-добри и по-човечни. Защото в това е смисълът на живота ни, за да го изживеем в радост, благоденствие и Любов! Обърнете се към себе си! Обикнете Божията частица във вас и след това обичайте света. Светът, в който ние самите и нашите деца живеят. Нека заедно да го променим и да живеем в свят изпълнен с Любов.

Мир Вам!

--------------
Интервюто е публикувано в “Colours Of Life”.
---------------

Засегнати автори: 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.
Image CAPTCHA
Enter the characters shown in the image.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите