Поетът

Поетът

Рибар чудак е в лодка самобитна.
Зове го тази приливна вълна.
Нечакано за себе си - обикна
и вятъра, танцуващ със платна,
и бурята, пречистила ефира,
копнежа по незрими брегове
и дързостта на вдъхновена диря,
изписана от лодка във море.

Пред изгрева поетът хвърля мрежи
и чака с трепет щедър словолов.
Денят му със търпение бележи
разлистените стръкове любов.
А залезът в мастилената плетка
вселенските прозрения брои.
Поетът в рими прави равносметка
и в истини, които ще дари.