Подхлъзна се капакът на мълчанието

* * *

Подхлъзна се капакът на мълчанието
и плиснаха се мръсните ми мисли:
на масата...
по пода...
до стената ти...
тъй – бавно, като книга ме разлисти.
Прочете ме от край до край – внимателно,
с очи в сюжета приковани,
със нежност,
яростно понякога,
задъхано,
пулсиращо,
пияно...

Ще те сънувам може би... понякога...
Като поезия... във ритъм... на фрагменти...
След среща съдбоносна като днешната,
ще те запазя в стих.
                        А мен, ти?

28 юни 2019 г.
Марина Йорданова