Овен на врат

Дата: 
петък, 24 June, 2016
Категория: 

Овен на врат

Дядо Симеон почука на вратата и като получи отговор, влезе по терлици в кабинета. Това ми направи силно впечатление, та го запитах къде са му обувките.

– Ами, че вънка ги оставих, кални са, пък тука гледам чистичко държите – заоправдава се дядо Симеон, но се върна и си обу обувките.

Успях да го огледам този здравеняк: запазил се е още, макар и понатрупал годинки. Бузите му пращят, та ще се пукнат, а вратът му като на бик.

– Е, дядо Симеоне, добре си дошъл! Готов ли си да започваме работа? Добре, казвай сега как стана тази кражба, къде ти бяха овцете, затворени ли бяха портите…

– Ще кажа, всичко ще кажа, господин следовател, ама има ли смисъл, нали вече полицаите ги хванаха, пък и парите ми върнаха бащите им?

– Вярно е това, дето го казваш, дядо Симеоне, но законът е такъв. Докато не бяха ги хванали, имаше дознание срещу неизвестен автор. Сега вече са зад решетките, имат и други кражби, прокурорът образува следствие. А ти си един от свидетелите…

Дядо Симеон ми дава да разбера, че иска да ми каже нещо. Вади от поясока носна кърпа и бърше потта по челото. Облечен е в дебели шаечни дрехи и домашно плетена вълнена пухкава фланела. А отгоре шубата.

– Топличко е в кабинета – казвам му, – ама нещо съм понастинал, та не смея да отворя прозореца.

– Нищо, нищо, не е само от печката тази топлина у мене, отвътре ми е топло. Бабата, знаете, свикнала е сутрин с пахарка винце да ме изпраща на работа. И тази сутрин пак ми я подаде, макар да знаеше накъде тръгвам. Без да му мисля, изпих го на един дъх, пусто да остане. Пък то тази година един цвят направи, не ти е работа, акъл отдалече взема!

– Добре, добре, дядо Симеоне, щом е по малко и докторите го препоръчват домашното винце.

Явно му хареса на дядо Симеон тази тема. Набързо ми разказа за селския им лекар, дето много обичал чашката, но особено весел бил в компанията на акушерката…

– А сега давай да запишем показанията, само истината искам да казваш, че иначе законът наказва строго!

– Те това е, дойдохме си на думата. Че ще бъде истината, клетва давам, ама това, дето дело ще има, не ми харесва. Да бяхте ми ги дали на мене, аз да го пооправям – ще им туря и на тримата по един овен на врата, да го носят барем до Янчов баир. Бас държа, че никога вече на чуждо няма да посегнат!

Пустият му дядо Симеон, готов е заедно с момчетиите, дето му откраднаха овцете, да се мери. Силен и великодушен е този българин, макар и много обиден. Мисля си, че на младини мегдан е делил по борбите на сборовете. А старецът сякаш прочете мислите ми, та ми разказа как е носил два бакъра, пълни с вода, завързани с тънка връв и провесени на гол врат. Който не можел да извърши този ритуал, момите го отбягвали. И хорото не можел да повежда.

Рядко се случва разпита на един свидетел да бъде така приятен. А когато се докосваш до душевната чистота и искреност, просто отмаряш се от тежкия ден.

Разделихме се до вратата, а дядо Симеон ме покани на печено агнешко и овче мляко по Гергьовден. Обещавам му на патерици да бъде, както казват, защото нали и аз съм Георги.

-------------------

Из “Редове от бележника на следователя”, Бургас, 2010 г.

-------------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.
Image CAPTCHA
Enter the characters shown in the image.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите