Недоразбраната Европеизация (гражданско позорище в три действия)

Действующи лица:
Бойчо – момък из народа, кмет
Тотко – помагач на слободна практика, другарува с Бойчо
Дяко – лихварин, ма с добра душа, друг приятел на Бойчо
Ценка – дружка на Бойчо, мегданджийка
Хаджи Костаки – градски нотабил, първенец и епитроп
Марчо – и той нотабил, ма по-нефелен
Станю – противоборец на Бойчо, стопанин на червени домати
Маня – другарува със Станю, устата твърде
Нинка – от Станювите, красна мома
Медиоглу – друг градски нотабил, лукав по природа
Волна Птичка Божия – фотографин, симпатизира къмто Бойча
Косю – оглавява съдружието на хамалите
Моми, момци, хамале, списувачи на газети, случайно минуващи гражданье.

Сцената са предполага у един град в България.

Действие първо

Сцената представлява кметската одая на Бойчо. Той е седнал възтяжко умислен, в десницата държипаче перо, в левицата – указ за подписувание.
Още присъствуват Хаджи Костаки, Марчо, Тотко и Ценка.

Хаджи Костаки (сръбва кафе и са намусва, с френско “р”): Хем чувай, момче! Земи са с акъла си, поостави са от тез пущини, дето ви ги думат по симпозиуми европейските керати и са вгледай в народа в тоз град. Така ако я караш, през просото, няма да я бъде...

Бойчо (още по-намусено, накланя си главата наляво): Молим, молим, Хаджи! Отива ви на живялото да хортувате таквиз приказки, ама и не е зле малко да са поогледате. Зер, навсъде веч e дошло новото. Евроценности у нас, под път и над път. То, пътища няма, де, щото оня поразеник Станю не напрай нито метър, ама след мен ше има. 720 метра друмища ще ви остая!

Хаджи Костаки: Айде, холан, дето думат старите холандци! За друмищата добре, за евроценностите добре, ама много зехте да са подзимате! Че не видите ли, джанъм, в каков батак сме сите? Що обещавате, пък после не давате? Аа, народът ся дразни!

Тотко: Ей на, Хаджи, аз веднага съм готов да дам! Увеличение с до три гроша можи!...

Бойчо (прекъсва го): Готов си, зер! Казал ли съм да не конверсираш, без да съм та прононсирал?

Ценка (фърля са героически): Няма такваз процедура, Хаджи, нямаш право да използуваш такъв язик! Ил бъди по-джентилен или ща отстраня от засядание!

Марчо (просветва с очилца): То, ний също сме против и ако така продължава, смятами да спрем да ва поддържами! Малки сме, ама без нас не мой!

Бойчо: Добре де, речете ся, що да сторя! Ама ясно го прононсирайте! Барем го акцептирам.

Хаджи Костаки: Аз сал едно и също, от година насам ти думам: дигни платата на хората в града, темпове кризисни са и народецът бедней!

Бойчо: Таз няма да стане! Избийте си го от главата, ки! Пари няма!

Марчо: Ама, ний, таковата... Ще оттеглим поддръжка...

Ценка (ядно са фърля, прекъсва го): Млък! Такваз процедурна реплика няма! Напусни одаята! Бе, квесторите дека дремят?!?

Хаджи Костаки: Бе ей, жена! Кукувица ли ти й изпила ума! Ко ти стана, мари? Вий гаче ли са побъркахте с таз европеизация! Я са дръж почтително и хортувай по-тихо!

Ценка: Хаджи, отнемам ти словото! Няма такваз процедура! Напускавай!

Дузина заптиета заобграждат Хаджията и Марчо и с върховете на байонетите ги подбождат да излизат.

Ценка: Квестори, водете ги навънка!

Марчо: Ще си имате проблемации, мадам...

Ценка: Вън! Марш!

Конвоят излиза, завесата пада.

-------------------

Действие второ

Градский мегдан. Моми и момци веят знамена. Бойчо реже лента на нов кладенец на края на мегданя. До него – Тотко, Дяко и Ценка. От долният край на мегданя идат Станю, Маня и Нинка, изнапред баби и дедовци.

Бойчо (мъжествено): И тъй на, както ви хортувам, до една година до другото село ще стигати за няма и два часа! Автобанят ся гради усилно, до лятото ще е готов!

Бабите и дедовците са приближават наблизу, вижда са, че носят червени сукмани и махат в ръце с червени кърпи.

Ценка (възнервно): Що щете тука, вий, бре?

Станю (с възторженост): Ууу, смешници! Глума ли си биете с народа, а? Земете си сичките автобанове и си ги очукайте о главата! Народецът асфалт не гризе! Оставкаа!

Бабите и дедовците подемат гръмко, с пилешки от възрастта хрипове: “Оссстафффка!... Оссстафффка!...”

Бойчо: Що е, бре? Оплюскахте хляба, ометохте хамбаря, тройнокоалиционно го ометохте, биля, а тозчас ми идете да са врънкате! Ми вий, бе! Хора на възраст достойна, пък така са килифечите! Питайте тез, що са ва насъскали, къде са милионите!

Маня: Ясен си кът нова месечина на цялата градска общност, Бойчо! Твойто хортуване не е европейско, ми е кът на същий хулиганин. В него не реализм, кретенизм най-чистий са съзира! Хай, върви си, със здраве, че ний да дойдем, да водим градските дела!

Бабите и дедовците: “Ууу!... Иди си!”

Тотко: Аз всякога съм казвал, че има мегдан да са намножат парите за пенсионариумите и за хората, дето са заангаже и праят брутния градски продукт! Трудовата производственост, например, през миналата година са й дигнала със седем процента, пък платите стоят се такива от две лета насам...

Дяко (с тънък глас, прекъсва го): Кат си толкоз ербап, демек, найди ти грошове за дигане на платите! Ама най-първом, тръгни от твоя ресьор, па да видим отде ще ги изфантасмагориш!

Нинка: Ох, то са й видяло, хора, че сегашните ни управници са жив зян, ми дайте поне да са съберем, да изпейм “Интернационалът”, па да тропнем едно хоро и да развейм червени месали. Да видят, ачи сме сила!

Всички са събират, фащат са за ръце, на каситофон са пуща “Дунавско хоро”. На сцената излиза Медиоглу, в разкошен пайтон, с най-разноцветни осветления, гаче ли е фърчаща чиния. Списувачите на газети са фърлят към него с тефтери и моливе

Медиоглу: Вижти... напълно ясну е, чи някой си прай предизборна дунанма за чуждий смет. “Дунанма” на чист европейски означае “пи ар”. Тука иде за реч, като чуйте какви хубавини са напраени за вас, пак да отидете и да речете “да” за сегашните. Ама нашта партия няма да позволи да бъде разиграван тоз келешлък, понежи държи в джеба на сетрето си етнический коз. И ще го извади баш кога тряба. И ще видим тогаз... Кой кум, кой сват, кой на булката брат...

Списувачите дращят усилно в тефтерите, сегиз-тогиз са чува “Ооо” и “Ааа”. На сцената излиза Волна Птичка Божия и разтяга триногата на фотоапарата. Облечен с черен редингот и черна французка шапка. На очите турени черни кръгли очила.

Волна Птичка Божия: Медиоглу, ти освен от чапканлък и маскарлък, от друго не отбираш! Съдилище за теб, мискинино, тряба в зандана да та турят и за сичките си злини да отвечаваш! Чакай да ти цъкна едно фото!

Цъка фотото и излиза.

Бойчо: То са е видяло, че пак на бойкотират. Ама откак е демокрация, да не смей человек да извади гьостерицата, па да опуха някой опозиционер по суратя. Тозчас са завтича накъм Брюксел... Хай да си ходим, отровиха ни веселбата...

Всички са покланят и излизат.

-------------------

Действие трето

Мегданя пред кметската одая на Бойчо. Множество хора най-сякакви, случайно минуващи граждани, списувачи на газети, най-вечи хамали. Някои веят пряпорци с надпис “Дайте ляб!”
Пред хамалите стои Косю, направил дланите си на фуния.

Косю (гръмливо): Братия! Доста сме търпели произволието на Бойча и неговите прислужници! Ханджарът веки е опрел до кокъла и секой от вас знай, че както в Светото писание е речено – докле младенецът не изпущи силни викове на гладност, никой няма да му даде да сучи!
Йущ са научаваме, че Бойчо и правлението му са дали ответ най-отрицателен на прошението за няколко долара... Ах, пърдон, пуста европейщина!... За няколко гроша повеке!

Множеството ся вълнува, тук-таме са издават истерически викове. Изведнъж на мегданя излиза Бойчо. Окол него почтително пристъпят Ценка, Дяко и Тотко. От дъното на улицата са появява и Медиоглу, който гледа с лорнет презрително на хамалите.

Бойчо (разсърдено): Каква е таз крамолическа пропаганда, джанъм? Кой дженабетин ва подучи да не си гледате рахатя след нощна смяна, ми да дойдете тука, да са дерете кът франкмасони юродиви?

Косю: Дай хляб на народа! Иначи няма за теб гласуванье!

Медиоглу (намесва са с йезуитски глас): Мосю, мадам е мадмуазел, туй е ситуация премного опасна! Аз и мойта партия сме гарант за гражданския мир!

Дяко (тънко, амен-амен пискливо): Ни зная аз! И грош в трезора няма!

Изведнъж са появяват Станю, Маня и Нинка, изнапред множество баби и дедовци с червени месали в ръце.

Станю, Маня и Нинка: Фа-щай-те... си пъ-тя! Фа-щай-те... си пъ-тя!

Бабите и дедовците похващат рефреня, червените месали са замахват също сал поле алени макове, самотни нейде. Какофонията става ужасяюща, две кучета лаят истерически, котка дращи по мях с цедено мляко.

Бойчо (събира в гърдите си въздух за три ковашки мяха и громолно): Съвестта не ва ли мъчи люто? Остаяли сте са на тез михлюзи тройни да ва излъжат! Колко сте били глупави да са предложите на лъстителните думи на тез, дето четири лета тройно ограбиха бюджетя и града!

Станю: Ууу, циркаджия и глумец! Смешник! Кажи що няма пари и кой ги изеде!?!

Бойчо (обръща са къмто него и най-спокойствено, с дигане на лявата вежда): Кой ви рече, че няма пари?

Дяко (шъпти най-отчаяно): ... ми то няма...

Ценка (удря “чумбер” връз темето му): Шшшт, новобранец!

Бойчо (мужественно, с тежък търт): Да ма чуйте с осторожие що ви думам! Преди минуточка наредих на лихваря Дяко да намери слободни фондове, от който да са земи, та да са даде на вас. За сички има, знайти одлично, че на който не ми е ревнал, нему не съм дал. Ни ма интересува откъде са зема, аз докат съм тука и съм правник, ше е тъй.
Хай, целувайте ръка и кой откъде е!

Станю, Маня, Нинка, дедовци, баби и Косю са изнасят наклюмали. Медиоглу са изнася на прибежки гледайки с лорнета. Хамали минуват в редица по един, целуват ръка и излизат.
На сцената остаят Бойчо, Дяко, Тотко и Ценка. Бойчо и Тотко са покланят и излизат. Ценка бий чумбер на темето на Дяка, той също са покланя. И двамата излизат.

Завеса