Наименованията на Бургас през вековете

“Когато искате да узнаете произхода на нещо, проследете историята на неговото име.”
Хендрик Луун[1]

Бургас, от възникването и до наши дни, е бил известен с различни имена: Поро, Пиргос, Бургас и Анхиало Бургас. Тяхната поява е свързана с географските и природни дадености на залива, където е възникнал града, определящи неговия социален образ, същност и значение на крайморско селище.

Наименованията на пролива в картите
Поро (Poro), Порос (Poros) и Порти (Porti)

Между тях като семантични единици няма разлика. Те са граматични форми на едно и също име. Само третата форма носи смислоразличително значение. Тя уточнява, че на брега на междинния отток има и малък пристан-пристанище-порти-рог. Всички те обаче произхождат от езика на траките, защото в основата си съдържат коренните частици “пор”, “пур”, “пюр”. И това е доказано в трудовете на големите български езиковеди професорите Ал. Милев, Д. Дечев, Вл. Георгиев, Кирил Мирчев и Иван Дуриданов.[2]

Поро – име на предшественика на Бургас

Открихме, че с името Поро в Бургаския залив на картите се отбелязва нововъзникнало селище през ХVІ век – предшественикът на днешния Бургас. То се е оформило (както вече писахме по-рано) на северния бряг на залива след 1550 г., около Централна гара, Пристанището и ресторант “Приморец”, в непосредствена близост до една от крепостните кули и то е документирано, както бе споменато вече, за първи път в картата на Касталди (1584 г.) и в по-късните карти, като тази на “Влахия, Сърбия, България и Румелия” от Герард Меркатор.

Ето още два примера от 1684 и 1750 г. В карта на “Течението на река Дунав и Черно море” от Джакомо Кантели и още след шестдесет години в картата на “Трансилвания, Молдавия, Влахия, Сърбия и България” от Тобиас Лотер, 1750 г.

От горните примери е очевидно, че селището Поро е запазило своето има в продължение на повече от век и половина от възникването му – 1584-1750 г.

Наименованието Пиргос (Pirgos)

Установихме, че селището Поро, предшественикът на Бургас, от 1584 до 1750 г. е запазило това име в продължение на 166 години. Но вследствие на говоримото общуване, то е било наричано и с други имена:  Пиргос, Боргас, Бургас. Това явление на постепенно изместване на името Поро почти се налага окончателно до Освобождението на България през 1878 г. Може да се каже, че от 1656 г. до края на ХІХ век в картите се срещат наименованията Поро, Пиргос и Бургас. Те вероятно са се употребявали в устната и писмена традиция успоредно. И това е напълно нормално, тъй като писмената традиция промените на имената се осъществяват с декрети, а в говоримото общуване между хората те продължават да битуват, докато старото име се забрави, напълно изместено от наложилото се ново.

И не случай турският пътешественик Хаджи Калфа (1607-1657 г.), минавайки през градчето Поро, около 1635 г., го назовава вече с другите му две нови имена: Боргас и Пиргос. Той пише: “До Боргас, Пиргос се стига за един ден път по море от Цариград. Той е първото пристанище вън от Босфора в Черно море. Един ден по-нататък по сухо минава се покрай селото Бана (дн. Банево, б.м.) – Лъджакьой. Втората станция след това е Мисиври (старата Месемврия), близо до Ахиоли (старото Анхиало), граница на Силистренския санджак”.[3]

Наблюдаваме и втори случай от 1715 г. в карта на Черно море от Николаас Битсен (1641-1717 г.) – холандски картограф, който в Бургаския залив отбелязва градчето с двойното му наименование – Пиргос или Пергас (Pierkus sive Pergas). Ясно е, че формата Пергас в българската транскрипция означава Бургас.[4] Ето защо можем да допуснем, че нашият град в периода 1650-1770 г. се е именувал като Пиргос и Бургас. Тази традиция продължава през ХVІІІ и ХІХ век и тя много ясно е отразена в две карти. Едната е военна (анонимна), изработена за Руско-турската война (1768-1774 г.). Тя представлява “Карта на България и пътищата към Цариград”,[5] в която картографите са нанесли на славянски и латински шрифт вече само съвременното име на града: Бургасъ-Burgas. Но в тази карта има една много важна забележителност, това е крепостната кула, нанесена между Поморие и Бургас, маркирана с име “Пирсо” (Pirso). Тя по всяка вероятност се е намирала на високия северен бряг в близост до Летния театър и Морското казино. Била е стратегическа както и другите две в залива. Крепостната кула е наблюдавала идещите кораби от Поморие (Анхиало) и навлизащи в Бургаския залив. А също и движещите се по сушата хора, пешеходни кервани, военни части, придвижвайки се по стария римски крайбрежен път, очертаващ се на юг, който е извивал от кръстовището при Старата болница и се е спускал в посока към Старите хали, отправен към втората крепостна кула при високия бряг на Централна гара и оттам за крайпътната станция Подизо при “Сладките кладенци” на фабрика “Яна”.

Този факт още един път ни подсказва, че наименованието Пиргос е резултат от съществуването, все още, в края на ХVІІІ век крепостни кули, които може да се допусне, че са строени от римските легиони на Деултум (дн. Дебелт), които са били използвани, рушени и укрепвани през ранното Средновековие от славяни, византийци и българи в един или друг исторически период, когато Бургаския залив е попадал ту във византийско, ту в българско владение. И именно няколкото крепостни кули със своята впечатляваща образност са станали причина средновековното градче Поро да бъде наричано и Пиргос. И особено типичен пример като доказателство може да се види в картата на България от 1877 г. на немския географ и историк Хайнрих Киперт (1818-1899 г.). В нея на латиница нашият град е отбелязан също с двете си наименования: “Бургас (гр. Пиргос)” – “Bergas (gr. Pirgos)”. Така в края на ХІХ и в началото на ХХ век старите наименования на града постепенно са изоставени, за да се наложи съвременното му име – Бургас.

И все пак е необходимо да се направи и етимологически анализ на името (топонима) Пиргос. Откъде е дошло то и какво е неговото значение в Бургаския залив.

Наименованието “Пиргос” е тракийски топоним (име на място, географски обект), защото, както бе споменато, съдържа тракийската коренна частица “пюр” (побългареното “пир”), залегнала в старата тракийска форма – Пюргос. А “Пиргос” е побългареният вариант на тракийския топоним “пюргос”. Какъв е неговият смисъл? Защо го срещаме като име на селището Поро – предшественик на Бургас в Бургаския залив през средните векове?

Като съществително нарицателно “Пиргос” означава “кула”, но кула, изградена върху стената на стратегическа крепост. В по-широк смисъл се възприема като “укрепление” (бург), крепост, замък. Затова сме длъжни да поясним, че при превод от старогръцки език е нужно да се съобразяваме с описателния, двойнствен (множествен, събирателен) смисъл на словосъчетанията в конкретния текст, когато срещнем името “Пиргос”. Не може името Пюргос в текстовете изобщо да се тълкува и възприема само за себе си, особено в поетическата реч, където именните форми с двойнствено значение трябва да се превеждат в смисъл на множествено число. Тази важна подробност е заблудила много изследователи, които не си правят усилия да анализират термините в текста етимологически, лексикално и правят грешни изводи.

Такъв е случаят например с името Пиргос (Пюргос), упоменато в историческата поема на византийския поет Мануил Фил (1275-1345 г.), където името Пиргос (Кулата) не означава град Пиргос, а мястото с крепостните кули – Пиргоса – Кулата-Кулите. Поемата е написана около 1304 г., а събитията в нея се отнасят за пролетта на 1263 г. и по-късно. Поетът разказва за византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот и битките му с българите за завладяване на крепостите по Черноморското крайбрежие. Той иде от Цариград и при Ахтопол разбива Константин Тих. Стига Созопол, превзема Скафида при днешното с. Димчево, разрушава затвора Стравико, и навлиза в Бургаския залив. Завладява Пиргос (мястото с крепостните кули – Пиргоса), превзема и Русокастренската крепост, която, както пише поетът “уголемил и укрепил”. Ето и фрагмент от поемата:

Кастрициум вика посред скалите.
Говори уверено изграденият Скафида.
Стратегът побеждава и природата
като почти е одухотворил камъните.
Изкусно дава кръгъл вид на Кулата.
… След като срази ги в многобройни битки,
след като сам превзе Русокастро
и като го уголеми, укрепи го…[6]

В оригинала вероятно името е употребено като Пюргос (Кулата) с двойнствено значение, което има смисъл на множественост и се превежда Кулите – събирателно на Кулата. И пълководецът наистина превзема крепостните кули и понеже в боевете те са получили разрушения, укрепва ги, като им придава кръгъл вид. И тук не става дума изобщо за град Пиргос. Ето защо автори,[7] които възприемат името Пиргос в поемата за старо наименование на днешния Бургас, дълбоко се заблуждават. Бургас като пристанищно селище на днешното му място през ХІІІ век не е съществувал. Тези, които поддържат това становище, се подвеждат от написаното за Бургас в “Енциклопедия България”, където е отбелязано следното: “Първи писмени сведения за Бургас като селище има у византийския поет Мануил Фил от ХІІІ век и в средновековните турски хроники от ХІV век”.[8] Това не отговаря на историческата истина, макар и цитирано в енциклопедията. Всичко, което се сочи в горните източници, не се отнася за Бургас като селище. Там става въпрос за Крепостните кули на “Пиргоса” и за Землището на тези Крепости – “Пиргосите”. Затова османистката Цвета Райчевска, в ранен османски документ точно и определено отбелязва: “Землището на Пиргос не било заселено в 1502 г. Впоследствие то било оживено с новозаселена рая, както диктували интересите на вакъфа за разширяване на стопанската му дейност и увеличаване на облагаемото население. На неговата територия била привлечена рая от категорията “хаймане”, които били християнско население от Мала Азия, преминало в Румелия”.[9] И съобразно това съобщение може да се допусне, че към тази рая (скитащи наемни работници – “хаймане”), обработващи землището на Пиргоса, да са се приобщили към често ловуващите в Бургаския залив рибари от Поморие, Несебър и Созопол. Именно те са построили и първите примитивни жилища около днешното централно пристанище в близост и до една от крепостните кули, са сложили началото на нововъзникналото селище Поро през ХVІ век. В този аспект публикуваното “Предание за възникването на Бургас като селище”[10] не може да се възприеме като нещо съвсем точно. В “Преданието” се сочи, че възникването на Бургас било станало около 1656 г. и то с идването на две-три групи преселници на “гръцки рибари” от малоазийския град Бандарма, който се намирал срещу Цариград. За нас идването на някакви рибари от гр. Бандарма е напълно допустимо. Но когато тези рибари са дошли в Бургаския залив, селището Поро тук вече е имало приблизително стогодишна история. Затова ние не можем да се съгласим с писаното в “Преданието”, че тези рибари са основали предшественика на нашия град. И дали те са били “гърци”, това също не може да се твърди. Защото, според изследванията на Васил Кънчов от края на ХІХ век,[11] Кънчов посочва, че в околностите на гр. Бандарма имало около двадесет български села с чисто българско население, запазили своя бит, духовна култура и национално самосъзнание, като селата Гьонен, Икинлик, Тьойбелен, Мандър, Аладжа баир, Ново село и други. Така че за тези рибари може и да се допусне, че техният произход е български, говорещи гръцки език, жертва на асимилаторската византийска експанзия през средните векове, защото как може да се обясни масираното присъствие на български селища в околностите на гр. Бандарма, Мала Азия. И е напълно възможно тези рибари да са се преселили тук, научавайки, че има българско селище в Бургаския залив – Поро. А то е било впечатляващо и колоритно с крепостите около него. Ето и няколко примера на очевидци.

През 70-те години на ХVІІІ век французинът Шарл Пейсонел пише за Бургас: “Бургас е едно от главните пристанища на България за черноморска търговия”.[12] След половин век арменецът Минас Тъжишкян допълва картината и отбелязва: “Бургас има чудесно пристанище, място за оживена търговия и крепост. Всяка година тук стават големи тържища. Пристигат и се изпращат стоки в близки и далечни страни”.[13]

Друг френски пътуващ издател и книжар Жан Ришар допълва картината на Бургас със запазените все още крепости в периода 1828-1851 г. и отбелязва: “Бургас е със силна крепост, разположена в дъното на превъзходен залив със същото име на Черно море. Крепостта е полуразрушена”.[14] И още, че нашият град е бил разположен в близост до крепости с пиргове (кули), личи и от това, което е видял по време на Руско-турската война (1828-1829 г.) английският военен наблюдател Джеймс Александър: “Бургас е открит град с малко укрепление на едно възвишение на юг от него”.

Бихме се запитали: коя е крепостта, разположена “в дъното на превъзходен залив”, видяна от Ришар? И кое е това “малко укрепление”, разположено южно от тогавашното градче Бургас? Предполага се, че крепостта, която е видял французинът Жан Ришар, е тази в “дъното на залива”, при Пода. А второто “укрепление”, за което пише англичанинът Джеймс Александър “на юг от градчето”, вероятно това е била крепостта, разположена на високия бряг, северозападно от Централна гара на днешния бул. “Иван Вазов” №27-29, над някогашния френски пансион. И за нея в един от сборниците си Атанас Христов (автор на алманаси през 40-те години) бележи: “До скоро след Освобождението ни гр. Бургас, на днешното празно място при ъгъла на ул. “Шейново” №5 и ул. “Цар Крум”, точно срещу французкия девически пансион е имало една кула висока около осем метра, с диаметър 4 на 4.50 м, с тесни отвори и конусообразен връх”.[15] И ако вникнем в това описание на тази крепостна кула, тя напълно подхожда и на описанието в поемата на Мануил Фил от ХІІІ век, която тогава, възстановявайки я, нея и другите в района на Пиргоса, той им “придавал кръгъл вид”. Или запазените впечатления на очевидците-пътешественици, наблюдатели и дипломати през ХVІІІ и ХІХ век, категорично доказват защо предшественикът на Бургас – селището Поро се е именувало и Пиргос.

Името Бургас

Каква е етимологията и значението на съвременното име на нашия град – Бургас?

Топонимът “Бургас” има далечен тракийски произход. То се е получило под влиянието на фонетичните закони в един многовековен период на говоримото общуване между хората от коренната тракийска основа “пирг”, която е преминала през езиковите форми: “пирг-бирг-бург-Бургас”. В езиков план формата “пирг” е по стара от “бирг” и “бург”, защото “пирг” е дошло от по-ранното “пир”, а то е тракийски топонимичен корелат, т.е. съотносителен съставен елемент, който внася различия в звуковите произношения, какъвто е случаят на прегласа “п” в “б” на “пир” в “бир”.

В смислово значение между тези имена няма особено голяма разлика. Знае се, че “пирг” означава кула, а “бург” – укрепление, крепост, замък. От тези примери личи, че името на Бургас е свързано с някакви крепости. И това ние аргументирано установихме в проучванията си за името на града, наричан през Средновековието: Поро-Пиргос-Боргас-Бургас. Освен това се знае, че топонима “бург” е влязъл в интернационалната (международна) европейска лексика. А в миналото, обикновено, някакви важни крепости, почти в цяла Европа са били свързвани със стари градове, които по тази причина са получавали наименования “бург-бурги-Бургас” – като “Люле Бургас”, “Чаталъ Бургас” (Чаталджа), “Василикоз Бургас” (крепост при Царево) и други. Именно тази интернационална традиция е повлияла за оформяне съвременното име на нашия град, около когото, както видяхме, е имало крепостни кули – “бурги”. Затова града са започнали да наричат Бургас – “Град на крепостите” или още “Градът на бургите”. И това не е случайно, защото за “бурги”-“крепости” говорят някои автори в миналото, които са правили опит да обяснят името “Бургас”. Ето и някои по-важни и интересни мнения.

Хаджи Калфа (1609-1657 г.), минавайки през градчето около 1635 г., го нарича “Боргас-Пиргос”.

Николас Витсен (1715 г.) го нарича “Пиеркос” или “Пергас” (Пиргос или Бургас).

Евлия Челеби (1611-1683 г.) в средата на ХVІІ век (1662 г.) дава следното обяснение на името “Бургас”. Когато той пристига в Царево и вижда някаква крепост, я нарича “Василикоз Бургас” и веднага обяснява: “Бургас” по гръцки ще рече “крепост”.[16]

Г. Енехолм. За времето 1829-1839 г. за нашия град пише: “Бургас или Пиргос. Намира се при величествения Бургаски залив, образуван от един клон на планината Шейтан (става дума за Дяволската планина, където е Шейтан бурун – Дяволският нос, неправилно наричан днес Маслен нос, б.м.), която захваща близо до Созопол с нос Баглар Бурун”. И по-нататък Енехолм разказва: “Бургас е разположен на брега на морето в една блатиста равнина и обграден на изток от Мандренското езеро (по-точно Мандренското езеро огражда града откъм югозапад, б.м.), зад което се издигат, успоредно на морето, високи планини, покрити с гори. Градчето няма сладка вода. Такава черпят от една чешма, която се намира на три версти и половина по пътя за Карабунар (дн. гр. Средец, б.м.). То притежава много кладенци, но водата е солена. В Бургас се броят две джамии, от които едната доста хубава, на самото пристанище”.[17] Тази джамия може да се види даже цветна в атласа “Българските земи в книги, атласи, карти, гравюри и рисунки ок колекцията на д-р Симеон Симов” (1986 г.).

Константин Иречек тълкува името “Бургас” като произлязло от Пиргос и допуска, че това наименование има връзка с “някаква стара кула Пюргос”. Той предполага, че укрепената кула-пирг да е била “най-старият предшественик на Бургас”.[18] Според него съвременното име на града ще е дошло от някаква кула, но подробности не уточнява. Той се въздържа да говори и за град в Бургаския залив през ХІІІ век.

През 30-те години на миналия век откриваме и една кратка бележка от историка Панайот Воденичаров за Бургас. Ето и неговото становище:

“Като вземем предвид, че името Бургас се среща като местно име на много места, допустимо е предположението, че град Бургас носи името си от някой “бург”, който се е издигал на това място – един от “бургите”, построен на границата на колонията Дебелт”…И ние бихме вметнали, че той е абсолютно прав, но изглежда, че въпросните “бурги” са били не една, а повече. И по-нататък Воденичаров обяснява:

“По-значителни останки от такава кула (пиргос-бург), на която развалините и до днес стърчат, имаме в местността “Пода” – канала, който свързва морето с Мандренското езеро. Тя е отбелязана на картите като старина още през 1828 г. Първоначално е служила като всички “бурги” за отбрана, а впоследствие за фар. Гърците и до днес именуват града Пиргос или Биргос, Бирго. Преди и след Освобождението градът в официалните документи и за кореспонденция, за разлика от Люле Бургас и Кулели Бургас е бил известен с името “Анхиало Бургас”, за разграничаване, и поради близостта му с Анхиало.”

И понеже Воденичаров допуска, че някакъв “бург”, т.е. “крепостна кула” е дала според него името на Бургас, за епохата от ранното Средновековие и първото българско царство, той прави следния извод: “Логичното заключение е, че през тази епоха на мястото на днешния Бургас селище не е имало”.[19]

Археологическо минало и значение на Бургаския край

Днешният Бургас не е античен град. И по минало, и по настояще той е нов град. Възникнал преди 2-3 века като малко рибарско селище той започнал да се издига бързо едвам след Освободителната война, за да го видим днес първостепенен порт и благоустроен град, с модерна канализация, с луксозна минерална вода и отлична електрификация.

Ако и да няма многовековна история зад себе си, неговото историческо и особено археологическо значение, е твърде голямо, поради обстоятелството, че той лежи в една област на нашето черноморско крайбрежие, в която от хиляди години преди и след Христа са се кръстосвали и напластявали най-разнообразни култури, като трако-микенска, гръко-римска, българо-византийска и други, следи от които се срещат на всяка крачка до чертата на града и в по-близката и по-далечна негова околност.

Според Пейнтингеровата карта (Tabula Peutingeriana) се намирала и римската станция Подизо (Statio-Pudizo) на пътя, който съединявал Анхиало с римската колония Деултум при с. Якезли, сега Дебелт. Тук е намерена и колективна находка от 69 бронзови монети, сечени в Аполония (Созопол), което е едно потвърждение, че тук е имало старо гръцко селище, основано вероятно от аполонийци. Въздигането му в римско време в станция Подизо се дължало на кръстопътното му положение между Анхиало-Дебелт и Анхиало-Аполония. От Pudizo, според Peutingeriana, се отделял и пряк път през Странджа за Perintus на Мраморно море, византийската Хераклия, сега с. Ерегли. При същата станция е намерена гранична мраморна плоча с надпис: F.C.D., който Шкорпил тълкува: Flavia Colonia Deultum, а може да се чете: Finis Colonia Deultum (Край на колония Дебелт). Значението на тази станция се дължало и на това, че тя единствена в тая безводна местност е снабдявала пътниците и моряците с вода от “Сладките кладенци”, от които и Бургас до преди 40 години взимаше за пиене.

Многобройните археологически находки, намерени при тая крепост, основите на която още личат, ни говорят, че по-късно тя се въздигнала в голям град и център на едноименната римска провинция, който българските царе често нападали и при Крума бил присъединен към пределите на българската държава. Между многото надписи, които произхождат от тая крепост, ще споменем за латинския надпис, намерен при с. Каракютук (сега Пънчево), в който се говори, че император Антонин Пий (133-161 г.) заповядал да се построят за защита на провинция Тракия крепости (бурги) с гарнизон и застави. Тая грижа била възложена на императорския наместник (легат) Гай Юлий Комод Орфитиан. Съобщава се още, че били построени крепости (бурги) и по границата на колонията Дебелт. Надписът е датиран от 155 г. сл. Хр. Споменатите бурги в надписа са били наблюдателни кули с малки гарнизони, които имали за задача да пазят границите на империята или да държат в покорство местното тракийско население. Ако допуснем, че намерения при станцията Подизо латински надпис F.C.D. трябва да се чете: “Край на колония Дебелт”, ще трябва да приемем, че на това важно кръстопътно и гранично място ще да е бил издигнат подобен бургос (burgos), който е дал името на Бургас.

Но има и четвърто предположение за произхода на името, което не е без основание. Според стари бургазлии,[20] на празното дворно място срещу французкия девически пансион, ул. “Шейнова” №5, е имало стара бейска кула,[21] висока 8 м и 4.5 м в диаметър, остатъци от която се виждали наскоро след освобождението на града. Кулата била каменна и с бойници и е служила за защита на турския бей,[22] който владеял околната земя като чифлишка. От кога водила началото си тази кула (беклеме) трудно може да се каже, но вероятно, още преди заселването на града. В такъв случай не е чудно първите заселници, виждайки тая кула (пиргос) като лично място по този бряг, да са дали името на града от нея.

-----------------

[1] Хендрик Вилем Ваан Луун, Изкуството, С., 1943, стр.127-128.

[2] Дуриданов, И., Езикът на траките, С., 1976, стр.8.

[3] Вж. “Архив за поселищни проучвания”, кн.І, 1938, стр.79.

[4] Вж. “Странджа – древност и съвремие”, стр.98.

[5] Вж. “Странджа – древност и съвремие”, стр.107.

[6] Цитат от кн. “Странджа – древност и съвремие”, стр.45.

[7] Вж. алманах “Море”, 1991 г., стр.15.

[8] Енциклопедия. България. Т.І, 1978, стр.405.

[9] Вж. в-к “Бургас днес”, бр.205, 1992 г., стр.6.

[10] Вж. в-к “Бургас днес”, бр.177,182,187, 1992 г.

[11] Кънчов, В., Мала Азия и пътувания към българската колония, 1899 г.

[12] Вж. “Френски пътеписи за Балканите ХV-ХVІІІ век, 1981, стр.306.

[13] Вж. “Арменски пътеписи за Балканите”, 1984, стр.203.

[14] Вж. “Френски пътеписи за Балканите ХV-ХVІІІ век, 1981, стр.205.

[15] Христов, А., Бургас – юбилейна книга, 1941, стр.41.

[16] Вж. Челеби, Е., Пътеписи, 1972, стр.41.

[17] Вж. “Архив за поселищни проучвания”, год.І, кн.2, 1938.

[18] Иречек, К., Пътувания из България, 1974, стр.838.

[19] Вж. “Българска историческа библиотека”, 1932-1933 г., стр.161-162.

[20] Вж. Христов, Ал., Бургас. Юбилейна книга, 1940, стр.20-23.

[21] Тази “бейска кула” е наследена от римляните, впоследствие превзета от българите, а по-късно завзета от Турция, б.а.

[22] Вероятно това е Искафа паша, б.а.

------------------
Из книгата "Пътуващият град"