Морето налага брега със юмруци

* * *

Морето налага брега със юмруци,
оставя следа ‒ синини върху пясъка.
Писъци гларусни, режещи звуци
увисват, кънтят и изпълват пространството.

Кратко затишие. Удар-омраза,
усвоил тежестта на кубици вода.
Тъмни реки се просмукват във плажа,
острият вятър облизва кръвта.

Морето докосва брега предпазливо,
навежда чело, извинява се с плам.
Пясъкът шепне, а вятърът спира,
открил същността във оръфан рапан,

захвърлен от нечии бързащи пръсти,
отчасти ‒ заровен, отчасти ‒ открит.
Изплюло звездите, небето се мръщи
и гледа водата със ужас прикрит.

Морето целува брега напористо,
плъзва неловко ръце по гърба му.
Дюни разтварят се, вятърът писва,
нощта аленее, изчезва напълно.

Излюпва се слънце, а някъде долу
един хоризонт разтрошава света.
Морето се смее протяжно, високо,
свива юмруци и удря брега.