Лебедово езеро

Лебедово езеро

Говоря с лебеди насън...

Броя крачките от мен до теб, но наобратно.
Тогава се раждам в съня си с твоето лице –
съзнанието ти е мое –
разхождам се навсякъде из него. 
Почиствам му прозорците от мисли напрашени,
изключвам звука и му изпявам песен. 

После слизам надолу, в душата си (твоята) –
започвам да танцувам радостно –
като дете с любимото си куче в парка. 
Оглеждам се в измислени огледала, 
оправям косата ти, 
слагам червило на устните ти –

тръгвам.

Вървя с твоите стъпки, за да се достигна. 
По пътя се срещам със себе си, 
изричам си името с твоя глас –
тогава в мен отсреща запламтява искра...
Докосвам се жадно, поглеждам в очите си, 
а те – мокри – те гледат – в мен гледат безмълвно! 

Усещам душата ти как затреперва
и с болка прескачам в своето тяло. 
Повратната точка достигнал, 
да бъда теб вече не мога...
След час ме навява тревога –
няма ги лебедите, с които говоря...

Поглеждам наляво и виждам –
засмяна ме чакаш на входа
и езеро малко създаваш в ума ми –
магически синьо! 

И ето ги – славно пристигат
един по един влюбени лебеди, 
как аз бях теб си разказват
и нищо не казват за себе си...