Копнеж

Копнеж

В такава утрин
искам да се върна,
когато лъч
хор птичи дирижира...
На тръгване,
нощта да ме прегърне,
преди без шум
да се стопи във вира.
В такава утрин
искам да докосна
пак детските
потрепващи ресници.
Да вдишам аромат
и свежест росна
под натежалите от плод
лозници.
И вятър лек,
подобно плаха ласка,
с косите на тила ти
да играе...
Смъртта сломена
да захвърли маска...
В такава утрин
ти ще ме познаеш!