Както и да се забавя – Видовден иде

Интервю на Георги Н. Николов с Петър Андасаров
Дата: 
неделя, 1 August, 2021
Категория: 

Както и да се забавя – Видовден иде
Интервю на Георги Н. Николов

– Приятелю, повече от тридесет години вече обществото ни се раздробява все повече и повече: на трески от социални прослойки, партии, граждански организации и какво ли още не. Има ли според теб начин то да преоткрие своята монолитност?

– Колко е странно, че живеем в това общество и сме свидетели на този чудовищен процес на раздробяването му. За съжаление – не абстрактен, а реално-унищожителен. Той срина из основи всичко, съградено с труд, пот и всеотдайност от поколения – мечтатели и родинолюбци. Да, над тридесет години вече това общество се гърчи, агонизира, смалява се като тежко заболяло от неизлечим рак. Защо ли? Защото е погрешна диагнозата: вместо да се приложи животоспасяваща операция, болестта се залъгва с елементарни медикаменти. “Лекуващите” самодоволно потриват ръце, уверявайки ни, че нищо му няма, вижте колко е кротко и смирено! Няма лъжа, има истина и тя е, че обществото ни върви към гибелен край и се прави всичко възможно от управляващите спасение от нийде да не дойде. А те да си го дундуркат, живеейки на негов гръб. Да, ама не! Нищо-нищичко не е вечно на този свят! Както и да се мами, както и да се заобикаля или забавя – Видовден пристига един ден и истината победоносва и туря положителен или отрицателен знак на всякое чело.

Позволи ми да поразсъждавам малко по-конкретно. Ние говорим за обществото, част от което сме и за неговия живот, който е и наш, тоест, става дума за нашия, за българския народ. Вече за всички е ясно – той е болен (и в буквалния мисъл!), от неизлечима болест страда и държавата. Впрочем – държава няма, поради което няма лостове, принципи и закони за нейното изцеление, за възстановяването й. То е безпомощно и хаотично. Аз лично съм убеден, че всичко, което се случва с нас, в държавата ни, е заложено в гена на това недоносче – демократичното общество. За да избуи през годините и да наложи противопоставянето и разделението на това именно ново общество, значи на народа, в периода на демократизирането му. Видя се каква демокрация дочакахме и колко демократични условия на живот ни дари тя. Раздробяване и разделение – това са думите, които характеризират нашата псевдодемокрация. Те започнаха да господстват над нашия живот, за да ни обезличат като народ и като нация. А икономиката и селското ни стопанство бяха просто разгромени. Чрез ликвидационните съвети на Филип Димитров, грабливата приватизация на Иван Костов и корупцията на почти всички правителства, между които недостижими са тези на Бойко Борисов. И понеже ме питаш има ли начин това общество да преоткрие своята монолитност, ще ти отговоря така: успяват тия народи и държави, които пазят като очите си своята идентичност, тоест, националното им чувство е над всичко, които имат свой народностен дух, национални идеи и национална кауза, съчетана с правилна и действаща стратегия за реализирането им. А народът е съпричастен и участник в това съдбовно дело. Отговорът ми е в нашата, българската поговорка: “Сговорна дружина планина повдига!”

– Чака ли безсмъртие България с жестоката й демографска криза, нестихваща емиграция, липсата на здрава икономика и официална визия за близкото бъдеще, с обезлюдяващите се райони и замрели в пустошта села? Можем ли и трябва ли да се залъгваме, че сънародниците ни някога ще се завърнат?

– България е безсмъртна за вечни времена! Ще повторя думи, които изрекох другаде: “Драли са я като яре, клали са я като добитък, на дръвник главата й са полагали, но тя е оцелявала, възкръсвала е! Доказателства много, едно е величаво – клането в историческия Батак! А днес разни политически джелати, мъничета и отцепродавници с ниски чела, забравили род и родина, зобат на държавните ясли и продават националните интереси, за да дебелеят джобните им портфейли. Ако преди години и преди много години българи са ходели из странство, то е било да се изучат, да научат как се работи за отечеството, сега невзрачни, нискокултурни, разкрачили се върху гърба на държавата, я яздят и стремглаво препускат през пространствата на личните си интереси. А властта им вдига семафори и им осигурява зелен цвят на държавните светофари. По традиция българи са били в странство подвластни на родолюбиви и родинолюбиви страсти, а днес българи, повечето млади и много млади, бягат от чумата на бездарното управление на властимащите. И какво да правят в безлюдните градчета и села, в които преди гъмжеше от хора, всички работеха и изучаваха челядта си. Имаше сватби и рождества, имаше живот. Да, днес там е пълно мъртвило, самотният вятър тъжно ръмжи, а слънцето грее самотно над пустошта. И в същото време некадърници управленци заблуждават чужди гости и свои сънародници, че сме имали развиваща се икономика и сме били най-стабилните в Европа. Абе, господа, вие акъл и съвест имате ли, нас за ненормални ли ни смятате? Къде е тази икономика? Ако тя беше жива, нямаше да сме най-бедната страна в Европа, а щяхме да изглеждаме както във вашите престъпни лъжи! На въпроса ти – все ще се намерят българи, които да последват примера на предците ни възрожденци и родолюбци, та да се върнат от емиграция заради липсата на държава в България. Да й посветят наученото и себе си и да я възкресят. Истината е една – голямата част от нашите сънародници напускат своята родина, защото в нея е невъзможно да се прехранват, да отглеждат децата си и да се реализират като личности. Аз вярвам, че ще дойдат нови умни хора и ще изметат авгиевите обори на днешната политическа гмеж, ще отворят хоризонта на бъдещето.

– Свидетели сме как определени етапи от историческото ни минало тихомълком се загърбват, от учебниците отпадат периоди, за които младите хора трябва да знаят. Твърди се, че у нас не е имало фашизъм. Снимките с отрязаните партизански глави, потресаващите признания пред Народния съд какво показват? И кой има интерес тези факти да изчезнат в мрака на отминалото време?

– Всичко това е възмутително. Може ли да си толкова глупав, че да не знаеш, че паметта на историята е вечна, че никой не може да я изтрие, а ти да й посягаш. Само защото имаш власт за това. Жалко, че българи пъдят от учебниците имената на велики българи, без които няма да имаме минало и бъдеще. Защото бъдещето е заложено в миналото, в него са корените на всяко бъдеще. Всичко това е опит да се омаловажават тия непреходни личности и да се обругава историята ни. Заради чужди интереси! Нямало фашизъм ли? Че голяма част от правителствата на България са били проводници на фашистката идеология. А царят – Борис III, чий представител бе, щом в негово име е осъден на разстрел един от най-големите поети на България, на Европа и на света – Никола Вапцаров. И само той ли? Кой има интерес фактите за фашистките изстъпления “да изчезнат в мрака на отминалото време”? Ами техните наследници – за да прикрият престъпленията им и да ги оневинят.

– Мислиш ли, че в хаоса на днешния български делник тихо и не толкова тихо отново се прокрадват елементите на фашизма, ксенофобията, българофобията и отрицанието на мира в гражданската пирамида?

– Не толкова тихо отново се прокрадват елементите на фашизма, наистина. Той открито се проповядва, препоръчва се нов прочит на идеологията му, оживяват по фасади и институции пречупените кръстове, популяризират се книги с тая тематика. Най-грозни са проповедите на идеите на Хитлер и Мусолини. А най-престъпна и най-пагубна е зародилата се вече българофобия! Боже мой, кой българин ще си позволи да злепоставя и да мрази своята Родина. Кой? Та това чувство е умопомрачаващо!

– От всички негативи, наблюдавани у нас, най-ощетено е младото поколение. Практически то е оставено само на себе си в мъглата от официална демагогия и грубата реалност с бедността, наркоманията и уличните “сладости”. Разбира се, не всички, ала все пак... Какво е нужно да се направи за превръщането им в добри българи-родолюбци?

– Горкото младо поколение, каква съдба го сполетя! То наистина е оставено само на себе си в мъглата на официална демагогия и грубата реалност на живот. Жертва е на техницизирането на общуването му и на крайната бедност, на наркоманията и на “прелестите” на свободната улица. Какво трябва да се направи ли, за да станат тези момчета и момичета добри българи-родолюбци? Според мен, преди всичко те трябва да побродят из миналото ни, но не чрез днешните им учебници и лъжливи проповеди, а чрез класическите исторически извори и архиви. Да видят, да разберат наистина какви е деца раждала тази майка България! Какви чеда и светци е отглеждала! Слава Богу – и изтеклите зад граница и останалите в родината си – видяха света и осъзнаха истината за свободата и демокрацията, вдигнаха глави срещу робството на корупцията чрез вълните на неспирните протести.

– На вододелната 1989 г. бе отречен националният патриотичен пантеон, а нов така и не бе съграден. Правят се опити да се замени с европейски ценности, но тези опити са безуспешни. Трябва ли отново и много бързо да се обърнем към заветите на Ботев и Левски?

– Не сега и бързо, а постоянно трябва да се обръщаме към заветите на Ботев и Левски. И стига с тая маниакалност и демагогия от страна на политиците, зад чиито глави по стените на кабинетите им висят именно техните портрети. Да не говорим за тая почти неграмотна паплач в парламента, която изповядва само религията на парите. И те, и ние не трябва да забравяме уроците на борбите и времето в миналото, за да сме наясно с лъжите и истините в историята, която отново се прекроява и променя като се фалшифицират значими и знакови факти и имена от нея. А ако искаме сърцата ни да тупкат като сърца на българи, трябва да четем изписаното от Ботев и Левски и да изучаваме тяхната идеология. Да вземем като пчела от прашеца ние от златните страници на историята всичко, което ни и ще ни прави горди като българи. Виждаш ли какво се случи – тъкмо заговорихме за хармонично развита личност и хармонично съвместно съществуване, в живота ни нахлуха политически варвари. Но, аз вярвам – и тяхното време ще оттече...

– Цялото ти творчество е творчество на добротата, красотата и човешкото в човека. Вече излезе третото издание на стихосбирката ти “Безсмъртничета”, посветена на децата у нас, загинали по времето именно на фашизма. Какви послания отправяш по страниците и към кого са адресирани те?

– Благодаря ти за тази висока оценка на моето литературно творчество. Искам само да уточня, че новото издаване на стихосбирката ми е с предишни и нови стихотворения, посветени на деца и юноши загинали в борбата против фашизма. Издирих из архиви, документи и книги имената на колкото може повече дечица и юноши избити, изгаряни, клани, удушвани и живи заравяни, за да възпея тяхната саможертва и величавия им подвиг. Безкрайно съм благодарен на в. “Дума” и неговата инициатива за мащабно изследване и издирване на децата, убити по време на антифашистката съпротива 1923–1944 г. Вече почерпих от новата информация с покъртителни факти за невръстните българчета-герои и написах нови стихотворения. Но те все още не са ми достатъчни. Ще се окаже, че тази книга ще пиша до края на живота си. Ще ти призная с ръка на сърце – разболявам се винаги като се запознавам със случаите по ликвидирането на тия чисти като капки утринна роса дечица – момчета и момичета. И с болна душа пиша стиховете си за тях. Кажи ми – кой би издържал, слушайки вулгарните, циничните разкази на убийците им пред Народния съд. Ето само два от тях: На 2 срещу 3 май 1944 год. в местността Сухата река на Етрополския балкан, след средновековни инквизиции, навързани двама по двама с бодлива тел, ловната рота на капитан Горчилов и други, разстрелват 9 нелегални. По същото време Вълко Ганчев Пичурката реже гърдите на жена с 4-годишно момченце. Той хванал детето и с всичката си сила пръснал главичката му в буково дърво. След това убил и майката. Главите на мъртвите нелегални са набучени на колове и разнасяни по селата за назидание... Друг случай – овчарчетата Васил и Сава Кокарешкови, помагачи на партизаните от родната им Белица са пребивани, влачени и заливани с помийна вода, за да ги върнат в съзнание в циментовите мазета на моята гимназия в град Разлог. Лошо ми стана когато четях признанията на един от убийците им пред Народния съд. Почти мъртви са ги нарязвали на парчета и ги хвърляли на кучетата за храна. А как да отмина жестокият античовешки “подвиг” на подпоручик Константин Йорданов и полицейския агент Узунов, с участието на фелдфебел-школник Никола Маринов? В изпълнение на заповедта от командира на полка в района полк. Атанасов, без да им мигне око, разстрелват задържаните 18 души от Ястребино, между които шест деца. Те принуждават съселяните им да ги погребат в общ гроб. Жестокостта им стига своя апогей – по заповед на подпоручик Йорданов пристигналите войници изравят труповете и ги закарват в гората край село Долна Златица, натрупват ги на клада и ги изгарят. Без съд и без присъда!

Представете си само как някои псевдодемократи, издънки от фамилиите на тези главорези-престъпници, днес ги възцаряват за герои, а избитите антифашисти – партизани и ятаци, възрастни и деца слагат в графата “Терористи”! И всячески се стремят да заличат думата фашизъм от паметта на историята ни. Не е имало фашизъм ли, господа наследници на тези изверги? Не е ли? Уверявам ви – един ден народът ще изчегърта имената на вашите близки, срамно изписани по ваши заповеди и списъци върху бездушното лице на паметника на жертвите на комунизма! Наистина – срам и позор, безумни господа. И прави чест на инициаторите на идеята за издигане мемориал с имената на децата-българчета, загинали в борбата против фашизма. Аз съм благодарен, че влязох в списъка на инициативния комитет за осъществяване докрай на тази историческа идея.

Това е посланието на стихотворенията в досегашните, вече три допълнени издания на книгата ми “Безсмъртничета”. А именно: “Бъдете спокойни, българи – историята не се поддава на ничия промяна, тя има памет. Убийците никога не ще бъдат признати за жертви на своите жертви. Не сме нито щури, нито побъркани, за да допуснем подобно безумие!” Ето защо ще издирвам още и още имена на убити от фашистките изроди дечица и юноши-българчета, ще напиша стихотворения за тях, които ще влизат в следващи издания на “Безсмъртничета”. И ще предложа на членовете на инициативния комитет върху паметника на децата-жертви на фашизма да бъдат изписани и техни имена. Да се знае истината за тяхното време!

– Независимо от всичко казано дотук, имаме ли повод за социален и политически оптимизъм? Ще видим ли някога страната ни отново райска градина, а цветята й – децата, останали да живеят в нея? И къде е мястото на творците в този твърде сложен процес на бъдеще и оцеляване? Дали ще доживеем това време или въпросът ми сега е празна химера?..

– Повод засега нямаме, защото всичко живо като че е в плен на невярата, че нещо ще се промени в този наш живот. Но годините нямаше да следват една след друга ако народите се примиряваха с приспивателните на политици с парадираща посредственост. А животът би тъпкал на едно и също място, ако не бе мечтата им за превземане на хоризонти. С нея живеят и се борят само оптимистите. Така че всички трябва да имаме вярата, че подир лошото време иде хубавото. Ходът на историята не е в състояние никой да промени, най-малко да го спре. Но ние трябва да сме непримирими в тази борба. Да, да – борба истинска ни очаква! И един ден, ако не аз, не ти, то бъдещи българи ще видят отново страната ни райска градина, а цветята-дечицата й ще я обичат и в нея ще си живеят. Не, не е празна химера въпроса ти дали ще доживеем и ние това време? България отново ще възкръсне и поетите, творците от всички области на изкуството и културата пак ще са нужни. Както е нужен на деня изгревът на слънцето!..

------------
Интервю на Георги Н. Николов с Петър Андасаров
------------

 

Засегнати автори: 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите