Изповед

Изповед

Ти ще напишеш книга – казано ми беше.
Попитах: В проза или в стихове?
Не е ли все едно – ми рече,
щом се нижат редове.

А мислите ти други ще узнаят
разкрила тъй душата си докрай.
И просяк ще се чувстваш ти накрая
и няма никак да е лесно знай.

На другите да вдъхнеш вяра,
че има нещо там и след смъртта,
и че животът им е малка гара,
а пътници са те към Вечността.

Как трудно и мъчително се лутат
познатите ни думи за любов.
Обичай ближния си – щом ме питат
и отговорът вече е готов.

Любов, надежда и търпение –
с такъв багаж тръгни на път,
а вярата ти без съмнение
самите те ще призоват.