Дяволска жена
Влиза сякаш пролетта с нежен образ на жена.
В погледи се спъва тя, но защо ли е сама?
Сяда с грация и чар – хвърлен от съдбата зар!
Устни, пълни със страст. Тъй объркан съм аз!
Ах, как ли дявола да спра? Погледът ми полудя.
Докосва извивките й, разпуска къдриците й...
Влиза сякаш пролетта и ухае на жена.
Погледи разлиства тя, но защо ли е сама?
Глътка вино тя отпи и очите ми взриви.
В миг Земята превъртя.
Боже, дяволска жена!
Диана Миларева
Диана Славова Миларева е родена на 23 юни 1961 г. в гр. Бургас. Живее, работи и твори в родния си град. От дете се увлича да измисля гатанки, по-късно разкази, стихове и песни. Преминава през палитрата на живота – ТОХ “Асен Златаров”, заведения за хранене…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Когато съм сам
Понякога ще бъда във съня ти, но ти не вярвай, там е пролетта ни, която ще изчистя със кръвта си за да те имам още. Още, ще те имам!
Обичам те, море
Обичам те, море, обичай ме и ти. От мен самия моля те спаси ме. Закриляй ме, пази ме, защити сърцето ми от завист и злини,
Морска приказка
Сутрешна мъгла се стели по заспалото море. Призрачна дъга оплита плесенясало небе.
Коментари
Добави коментар