Душата ми е болна

Дата: 
вторник, 27 March, 2018
Категория: 

* * *

Душата ми е болна, страдам,
не мога с нищо да я утеша.
Със спомени завивам я и галя я,
опитвам нежно
пламъче отново да запаля,
но тя е свита, сгушена и тиха
и нищичко за никого не пита.

А аз въпроси хиляди задавам,
на малки глътки топли сълзи давам,
въпросите без отговор остават,
а погледите й като стрели ме поразяват...

Защо така устроен е света?
Защо любими  хора рано си отиват?
Защо без време напускат ни приятели добри?
Защо така раздялата боли?

И пак задаваш си въпроси,
а те остават боси, боси...
Душата ми е болна, страдам,
не ще престана да я утешавам!
Приятелите си добри, не ще забравям!

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите