Банкерът-дипломат Атанас Буров (5)

Разговор между Михаил Памукчиев и Атанас Беров, през 1947 г., без съкращения и редактиране.

За петрола, за парите, за орехите и трудолюбието

– Господин Буров, знаете всичко, виждате всичко. Защо не видяхте, че България в 1941 г. отива към пропаст?

– Видях.

– И не направихте нищо.

– Една лястовица пролет не прави. Кайзер Вилхелм II е казал в 1911 година: “Войната ще бъде спечелена от този, който плува по вълни от петрол.” Аз знаех – Германия няма петрол, но тя окупира Румъния... Хореа Сима й помогна. Антонеско й помогна... Но този петрол бе малко. Аз виждам всичко. Знам всичко. И разбирам всичко, но каква полза. И ако ви казвам тези откровения сега, то е за това, за да не загине, да не умре завинаги това, което зная аз. Да се знае да се прочете. И да каже някой ден твоят син твоята челяд: “Брей, я виж ти... Имало и умни хора в тази нещастна България.” Да-а, господин Памукчиев, нещастна България. Земя – благодатна, гори – благодатни, а бяхме най-зле ние... българите. Веднъж в Обществото на народите (ООН – Организация на обединените нации) даваха бал. Дойде Титулеску от Букурещ със специална свита. Млади момци, офицери от румънската гвардия, облечени като рицари, с царски доспехи... Дойде Венизелос мисля беше, с гърчета, облечени с туники и наметала, като древни елини, дойде Бриан – с момчета, облечени като Роланд, дойде английска група – с доспехи на барони и баронети... Само аз стоях на страна, сам самичък, без нито един чиновник даже, защото входът за този бал беше 10 000 наши лева. Двадесет хиляди яйца трябваше да се продадат, за да се вземат тези двайсет хиляди левове. А сърби, гърци, румънци, французи, англичани плащаха по десет хиляди лева за свитата си... Аз бях сам. Това бе най-голямото ми унижение. Всичко опираше пак до парите. Нямахме пари. Нямахме какво да изнасяме освен яйца, добитък и тютюни... Това беше през 1930 година, когато по света шеташе кризата. Аз казах после на Андрей Ляпчев (министър-председател). “Край... С нас е свършено.” А на 21 юни 1931 година на нас ни биха дузпата и ни изгониха от властта.

– Господин Буров, а не е ли била много бедна България, защото много е грабена. Безразборно е грабена...

– Това е едно... От един океан колкото и да гребеш, не се свършва. Но от едно блатце или езерце загребеш ли много, ще го изчерпиш. Малко се произвеждаше, малко се изнасяше, това е всичко...

– Но и грабежът е бил голям...

– Говорите ми като проповедник, млади момко. Не така. Нима в Сърбия, Гърция, Румъния или Франция се е грабело по-малко, отколкото у нас, както се изразихте... Ето че и вие не познавате икономиката. Работа принася онзи работник, който като седне веднъж до машината, осем часа не мърда от нея и само произвежда... Хвърля, хвърля, хвърля и това прави много.

– Ние не сме имали нищо на конвейр...

– Ние карахме занаятчийската... А това не хвърла... Хвърля багера в мината... А мина Перник храни двадесет хиляди души... Хвърля железницата – и храни сто хиляди души. Колело, което не се върти, не дава печалба. Това е закон на икономиката. Един от стоте закона.

– Банките и фирмите са изнасяли капиталите си в чужбина...

– Пак ми проповядвате, господин Памукчиев. Банките... Банките... Те ви вадят очите. Но какво ще правите вие без тях. Ето на Иван Стефанов стана управител на бене банка. И той стяга възела, стяга каиша ви. И той ви мори – не дава пари. Иска нещо насреща... Петко Стоянов не разбира от финанси. Иван Разбира... И за това не дава пари. Какво получавате вие като репортер?

– Девет хиляди...

– Две чудесни вечери в “България” (ресторант), това е вашата заплата.

За да има много пари, трябва да има голям оборот на печалбите. Вие какво произвеждате? Един вестник на две страници. “ЗОРА” и “УТРО” някога пущаха по осем страници реклами и с това се позлатяваха. Това е оборот, това е работа. Защо не пущате реклами?

– Имаме друг стил на вестника.

– Имате друг стил, но нямате икономическа мисъл. Без сметка никой не работи, освен в пропагандата. Само там не се прави пряка сметка с калема... Там се работи с перспектива. Сърбите, които донесоха сините сливи в Женева, спечелиха пазара на Швейцария. Нашите сливи ги варяхме на ракия, която никой не купуваше, защото бе само паток и метилов дестилат... Отрова... Ако аз ви разработя, господин Памукчиев, един проектен перспектив за сто години напред, ще ви задължа да изкорените всички дървета край шосетата и на десет метра от тях, по цялото протежение да засадите орехи. България има сто хиляди километра пътища – градски, междуселски, ще отворя двайсет разсадника за орехи... Ще задавим Европа с орехи... Няма тополи, няма храсти, няма празни места. Ще садим лешници, ще садим бадеми, фъстъци, това което се търси... А завчера лекарят предписал на жена ми мехлем от орех, лешник, фъстък и зехтин – олио и маслини. Няма... Госпожа Тасева й дала малко орехи, а лешници – де такова нещо. Няма. В цяло Дряново не се намери лешник, за цяр... А горите са пълни с лешници. Искам да пия чай от шипка. И шипка няма. А горите са пълни с шипки. Това е икономиката, господин Памукчиев, да оползотворяваш всичко, за да имаш всичко. Тук, в Дряново, има работилница за вагони. Отвори е Димо Казасов през 1924 година, за да се подмаже на избирателите си. Но не върви.

– Защо?

– Не зная... И не ме интересува.

– Значи интересували сте се.

– Като българин – да, като низвергнат – не... Моят кинетичен ум иска работа, но съм вече стар и никой освен вас не ме пита за нищо.

– Господин Буров, бихте ли станали някога професор?

– Никога.

– Защо?

– Професори стават само неудачниците в живота.

– Не сте ли премного жесток?

– Даже съм много мек... Какъв професор беше Александър Цанков? Нула. Какво направи Марко Балабанов и сие в университета? Нищо. А бе гений, написа най-хубавите мемоари. Издавал е интересен вестник... Той трябваше да стане политик и журналист. Аз уважавам само двама-трима професори – Милетич, Шишманов, Златарски...

– Асен Златаров?

– Не. Оратор, дрънкалка, дай му речи да държи. Това не е професор. Професорът не говори, не излиза извън аудиторията и кабинета си...

– Арнаудов? Михаил Арнаудов?

– Глупак като мене. И той стана везир за три дни и го вкошариха...

– Венелин Ганев...

– Него вие ще го вкошарите...

– Защо?

– Защото е дръвник, педераст, стар изглупял ерген с титли на учен и професор. На-лошото съчетание на болни амбиции с болезнено честолюбие...

– Петко Стоянов?

– Казах ви... Чучело... дръвник... Разбира само от дебели жени. Те са му слабото място... Ще изгоните и него.

– А кой ще остане?

– Кимон. Кимон Георгиев.

– Защо?

– Защото е грък. А гъркът е роден политик, дипломат и стратег...

Кое според вас е най-ценното качество на един народ? Това което вие уважавате най-много.

– Труден въпрос, господин Памукчиев. Много труден. Аз мисля, че най-ценното качество на един народ е любовта към отечеството. Не скромността. Не честността. Не и трудолюбието. Защото се доказа, че най-трудолюбивите народи най-често стават плячка на негодниците, като асирийците и немците. Последната война (Втората световна война) го доказа. Аз живеех с мисълта до вчера – до май 1940 година, че на света има три страни, само три страни, които са готови да умрат, да загинат, но да не превият врат и коляно пред противника си, пред своя враг.

– И кои бяха те?

– Русия, Англия и Франция. Обаче като видях, че Франция преви врат и коляно пред немеца, загубих тази вяра в нея. За мене французинът не е това, което съм си го представял. Само Русия и Англия са двете страни в света, които са готови да умрат, да загинат, но да не позволят враг да се гаври с тях. Защото с победения винаги се гаврят. Изнасилват му жената, изнасилват му децата и той мига и мълчи. Душат го, бесят го, колят го – той пак мълчи. Изземват му всичко, дори децата – той пак мълчи. Няма нищо по-страшно от това, да те победят. Само Русия и Англия не позволиха на Хитлер да се гаври с тях. И за туй аз най-много уважавам тези два народа. И ценя най-високо това тяхна качество родолюбието, гордостта на нацията. Нация без гордост не е нация. Никой друг народ, освен английския и руския, не застана пред немеца и не му стовари юмрука си в зурлата. Само тези два народа казаха “Стой. До тук.” И му превиха врата. Казвате трудолюбието... Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност. Казват, че българския народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав народ, направи го хайлазин... Тя му такова майката. Тя го накара да празнува мишин ден, бабин ден, Зарезан, Свети Силвестър – и все не се работи. Все се пие и се почива. Тя впиянчи този хубав наш народ, та го направи дембелин, хайлазин.

Защо питате ме вие, господин Памукчиев, българската литература не прекрачи границите на България? Защо не се превежда по света, като френската, английската, испанската? Защо? Защото нашите писатели са хайлази. Дембели, не познават силата на труда на таланта. Те разчитат само на таланта. Природата надари Яворов с най-великия поетичен гений на света. Той бе по-надарен от Гьоте, от Шилер, от Байрон, от Пушкин – не ще и съмнение – това ви го казвам аз, който съм чел и изучавал световните автори, който съм бил на “ти” с Яворов. Аз, който знам цялата му драма, комедия и трагедия. Неговият живот не е само една трагедия, както дрънкат вашите писачи – глупаци. Те не могат да разберат един гений.Гения го разбира само гений. И за гения трябва да пише само гений. Какво значи това “трагедия”. Трагедията е полукомедия. Млад, хубав мъж, надървил онуй като кросно, с гореща тракийска кръв, с арабски примес, ще остане само с една жена? Къде го търсиш ти, како Лоро?

Къде? Кой хубав, здрав, гениален мъж, като Яворов е останал само с една фуста? Кой? Няма такъв. Яворов си бе ..урварче от световна класа. В Париж, когато са били на стаж на специализация с Елин Пелин, са били като два полюса. Пелинко, шопчето Пелинко, си е кътали сантимите, събирало си е паричките да си купи кими костюмче, кими калеврици, кими книжки... А Яворов е изучавал тънкия занаят. Той е поет. Той не пести. Той не мисли за утрешния ден като бате си Пелинко. Тракиецът си е тракиец. Ако търсите ценните качества на българина, господин Памукчиев, търсете ги в Тракия, а не при шопите. Елин Пелин никога не е посещавал изложби, галерии, а Яворов винаги е бил там.

Елин Пелин най-много да е платил на някоя лека жена за половин час. Яворов е бил естет и е ухажвал красавиците на Париж. Защото е поет, а поетът не е като другите хора. Той е бамбашка човек. Надарен е от природата да създава красота и поезия, а не да създава недоносчета. Хвалят Елин Пелин – “голям писател, голям творец”. Че какво му е голямото? Той няма нито една книга, нито един разказ, които да изкочат вън от България. “Земя” е недоносче с лош край. Брат убива брата си – банална история, сълзлива трагедийка и толкоз. “Гераците” – хубава работа, но чисто шопска история.

– Има разкази.

– Разкази всеки може да пише. Дай ми “Война и мир”, дай ми “Престъпление и наказание”, дай ми “Бруденброкови”, дай ми “Фауст” или “Ад” – това искам аз от българските писатели. Щом един българин – Григорий Цамблак се е удостоил с честа да бъде на Констанцкия събор, да съди Ян Хус, да бъде в синедриона на великите творци на всички времена – като Данте, като Лев Толстой, като Достоевски, като Гьоте, като Шилер, като Байрон? Защо? Какво ими пречи?

– Какво според вас им пречи, господин Буров?

– Липсата на трудолюбие... Липсата на “гащи”, на “дупе”. Да седнат и да мислят, да работят, да преработват, да живеят само с книгите си, само с идеите си, само с творчеството си. Ето, това им липсва. Българинът, като седне да работи се сеща, че трябва да изживее живота си доволно и щастливо, “да не се мине”. Надърви го и тръгва да търси нещо за таковане. Ето, това му такова майката на българския писател, поет, художник, журналист, артист, ковач, хлебар... И то, ако може да е без пари и да е чуждо. Българинът не е научен да плаща за своите удоволствия. Той гледа да мине гратис. А така не дават никъде. Само Яворов бе артист в това отношение – никой друг. Затова и всички жени на София бяха негови и го обичаха. Не е имало случай Яворов да пожелае жена и тя да му откаже.

-----------------

Следва... Банкерът-дипломат Атанас Буров (6) ---->>>>

-----------------