Край огъня

Дата: 
събота, 29 August, 2026
Категория: 

Край огъня

Стъпил край затихващия огън,
взирам се молитвено назад.
Имам само дребните тревоги,
дето вече чакат свой разпад.

Теглех ги в ярем до неотдавна,
сипваха в кръвта ми люта сол.
Чакаха крушението славно –
с падане и клъцнат ореол.

Ничком не застанах пред живота,
пълнех с вяра клетото сърце.
Някъде достигах връхна кота,
другаде – на болката бях цел.

Стенеше душата безвъзвратно.
В миг отписан ти се появи.
Върна ми измръзналото лято,
в зима сякаш, че тайфун изви.

Гледам оцелял на вододела:
много дал. Ала и доста взел.
Житото последно как да смеля
с моя малък ретро зърномел...

Носи ме оптимистичен вятър,
май е светлина? Какъв ти здрач!...
В късната любов на самотата
огънят намери подпалвач.

 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите