Български пера по света – събудете ни!..

Български пера по света – събудете ни!..

Отдавна вече – близо четири десетилетия, в лоното на света дишат две Българии. Едната, в познатите географски граници, е обичаната ни родина. Нямаща нищо общо с фекалното си държавно управление... Тласкащо я все по-бързо и видимо към образа на опожарена земя в ХХI век. С ужасяващ демографски срив, гноящи социални язви, измиращо население и нарцистичен политически карцином. С духовност на ниво „Градил Илия килия“ и няколко съмнителни „творчески“ имена, пробутвани от чужди НПО-та тук и там като голяма работа. Именно в отровните й миазми, маскирани зад патриотична табела, безброй имбецили приканват „младите“ да се върнат. За да си чукат после главата, сблъсквайки се с грубата реалност, с два (може и с повече), остри камъка...

„Другата“ България, пръсната в диаспората, праща у нас над 1,2 млрд. евро годишно, за да не изпукат роднините й от глад. Тя, брояща по непотвърдени данни над 2 млн. души, е получила възможността, особено след 1989 г., истински да се влее в цивилизационните канони на съвремието. Да развива яркостта си сред далеч по-напреднали общества и който е кадърен – да успее в избраната от него област. Включително – и в духовната, за която говорим, а още повече – в литературната.

Малцина нейни изследователи знаят, че във времето тази литература има богата и дълга история. Днес е практически невъзможно да се изброят всички наши стойностни автори по света. Почти никой от тях не е прекъсвал родовите си корени, макар че някои, особено от по-новите генерации, творят на повече от един език. Други не знаят български, а и рядко са превеждани за читателската ни публика. Не забравяйки, обаче, далечния си балкански пулс. Различни културни структури, най-вече с европейски адреси, организират годишни литературни прегледи. Такива, макар и рядко и с доста по-скромен обем, има и тук.

И – какво от това, щом всичко е епизодично и хаотично? Нашите писатели се връщат за кратко, представят отпечатаните си в издателствата книги и след тихи ръкопляскания се връщат отново там, където е домът им. До следващото мероприятие, където отново, пак за кратко, ще изплуват от забравата. Къде е тук участието на държавата, освен в ролята й на прашен фон за служебни похвали? Къде са безбройните неформални структури, гръмко и безпарично тръгнали да обединяват стойностната ни духовност по света? Защо бе оставено да умре в равнодушна тишина единственото списание „Ек“, бивше „Родолюбие“, бивше „Славяни“? Защо толкова години, въпреки че не е сизифовски труд, не можа да се създаде един истински, работещ и духовно мотивиран Център за изучаване на българската книга по света, финансиран от държавата? Да, наскоро от Нидерландия долетя, разработен пак от наш автор, чудесен проектоплан: „Българите по света“ или „Български литературен глобус“ (културен център с книжарница) – отсега мога да се обзаложа каква ще е и неговата съдба. Защо нито веднъж в годините не е правен годишен преглед на българската литература по света? Как същата татковина, чрез многото си ялови структури, не учреди годишна награда за най-добър български автор от света по повод 24-ти май? И как сред отличаваните за принос от Президентството, редом с достойни и недотам свестни човеци, не се нареди и признат далеч извън балканските ни усои автор?

Въпроси, въпроси, въпроси... Лесно решими при добро държавно желание, ала отговорът е един: все няма пари. С този универсален отговор всякакви чичовци и лели, опулени в благоутробието си, задушават всеки опит да се направи нещо в името на все по-динамичното, пленително, запомнящо се от истинските ценители и красиво развитие на българската литература в диаспората. Щом няма аванта, нито покани за платено гостуване в престижни дестинации, за да се тупаме там в патриотичните гърди, нито нещо материално, какво правиш в кабинета ми? Хващай пътеката с жалката си креативност и ме остави до пенсия да съм духовно извисен. Не разбра ли как именно обичам българската култура, родена в странство: с нейните книги, изложби, концерти и пр.? Има пари – има обич. Няма пари – няма обич!..

Без повече да иронизираме, ще потвърдим тъжната истина: днешна България съвсем открито и демонстративно е загърбила чудесната ни литература, създава къде ли не върху географската карта. За разлика от страните, където авторите ни живеят и пишат и са истински ценени. Сред тях има създатели на творби, които могат да влязат и в програмите на хуманитарните ни ВУЗ, ала кой търтей да го предложи, още повече – и да го стори? Същото се отнася и за представителите на други изкуства, а отделни, епизодични мероприятия, не променят истината за нещата. А и защо ли да я променят? Добре сме си и така.

Та след всичко казано, логично е да запитам: Клети, клети отче Паисие и вие, свети Солунски братя Кирил и Методий, защо не умряхте при Гредетин?..

------------