Добруджанче
Цяла грееш от лъчите,
лодчице ле бяла,
гмуркай се между вълните
като чайка смела!
Всеки удар на веслата
със тъга ми спомня,
че отвъд са наште братя
скръбни и бездомни.
Ето на Балчик лозята -
сред мъгла се реят,
като ивица от злато
къщите светлеят...
Лодчице ле, ветроходна,
колко ми е мъка,
как бих искал да замръкна
в Добруджа свободна!