Диря в пясък се изтрива

Диря в пясък се изтрива

Лятото лежи по гръб лениво.
Ни пулс, ни кръвна вена му пулсира.
Но аз не искам да се влача полужива,
аз трябва да въртя във кръг всемира.

Дори когато се разтварям в бяла сянка
и ласките на слънцето едва изтрайвам,
събуждам делника потънал в дрямка
и нещо бяло и добро извайвам.

Понякога от пусто в празно думите се леят
и моят стих тежи от пъстри кръпки,
но смисълът е как, къде, защо живея,
а не във броя на направените стъпки.

Тече си времето – записва дните,
в които ме боли или блести душата.
Не искам диря в пясък – трият я вълните!
Трябва да е там – в сърцето на скалата!

Защото силата в духа е нещо свято –
и тласък, и импулс, и вяра той ни дава.
Събираш се и в хаоса неспирен на земята
създаваш нещо, дето и след теб остава!