Вина не се изкупва със цветя

Вина не се изкупва със цветя

Колко млади, наивни и влюбени бяхме.
Радостта ни се стелеше в тяло и цвят.
Във дланта на небесната кръглост мълчахме,
брояхме искри на красив звездопад.

Ти забрави ли как от усмивки горяхме
и кръвта ни лудешки пулсираше в нас,
как се клехме и как обещахме,
да сме с теб до последния час?

Колко мило, случайно и нежно се случи.
Любовта ни бе изгрев в душите изгрял.
Постепенно растяхме. Светът ни научи,
че животът е пъстър. И черен, и бял.

Че звездата от свода изглежда красива,
но това на изкуствен триптих се дължи.
Как отричахме всичко до капка фалшиво,
ненавиждахме власт, изневяра, лъжи.

Не, не стой пред вратата с безброй хризантеми!
Не изкупват вината букети цветя!
Аз те обичам! Но трябва ми време –
да плача, да страдам... след туй да простя!