Напускане на поезията

Безсънието
ни пренарежда
като библиотечен рафт,
днес кой ли чете –
сгънати страници,
срастват
препратки
в затишието
на мозъчната тектоника
там вече
бълнуват,
а нощни смени
бухват
в апогей
Мъждив свят –
без красота
в разсъмването –
мъгляво валмо
нощни птици
пикира
над пристан за сънища
и като
халогенни ивици
колабират по кея,
за да изгрее:
още един ден без поезия

------------
Книгата се издава с финансовата подкрепа на Община Бургас.
------------