Пътешествие в Дания

Пътешествие в Дания

Мисля, че за Дания се замислих за първи път, когато четох пиесата “Хамлет” на великия Уилям Шекспир още в най-ранната си младост. Разбираемо е защо в мен остана впечатлението за някаква мрачна страна, обвита в мъгла история с унищожаването на нещо неизвестно, корупция сред елита, кръвосмешение, загадъчни замъци. Прочутата фраза: “Има нещо гнило в Дания”, пък ме провокира един ден непременно да посетя тази страна и да се потопя в нейната мистериозност.

Този ден дойде след дългия период на пандемия, който промени живота на всички нас. Когато най-после паднаха маските, пък и вирусът се изпари, решихме да направим така жадуваното пътешествие и аз веднага се сетих за Дания. Мъжът ми беше посещавал Копенхаген още като ученик, но веднага прие предложението ми, защото и на него му стана интересно след като споделих мислите си. Копенхаген е обявен през 2008 г. за най-добрия град за живеене в света, а през 2014 г. – за зелената столица на Европа. По инфраструктура попада на трето място след Сингапур и Мюнхен.

Знаехме си задълженията – той беше отговорен за пътуването, ако тръгвахме с колата, или уреждането на самолетните билети и хотели, аз се заех веднага с маршрутите. На първо място беше Копенхаген и аз се впуснах в подробно разучаване на забележителностите. После тръгнах по стъпките на Ханс Кристиян Андерсен и приказният свят ме погълна изцяло. Когато стигнах до замъка на Хамлет просто нямах търпение да тръгваме. Този ден дойде и на 29.06.2023 г. отлетяхме към Дания. Времетраенето на директния полет от Цюрих беше около 1 час и 40 мин. и някъде към 14 часа пристигнахме в Копенхаген. Взехме такси и ето ни пред Hotel The Square.

Както обикновено, моят съпруг хвърли куфара си и веднага излезе да пуши и пие любимата си бира. Аз исках малко да си почина и подредя багажа, разбрахме се, след час да дойде и да излезем на разходка.

Хотелът се намираше точно до Централния кметски площад, на който се издигаше забележителната сграда на Кметството. Това беше първата забележителност от моя маршрут, с която се запознах в действителност. Бях прочела, че Копенхаген е известен с историческия си чар, съчетан с авангардна архитектура, че е уютно кътче от Европа, пленяващо сетивата с очарованието на стария свят и съвременните иновации. Първото ми запознаване с града го потвърждаваше и аз можех дълго да обикалям площада и да се наслаждавам на заобикалящите го сгради.

Мъжът ми обаче сподели, че започва да чувства все по-силна болка в кръста, вследствие на невнимателно слизане по стъпалата на летището при пристигането ни. Само преди 2-3 седмици пострадах по същия начин при рязко обръщане в колата, щом слязох и почувствах, че ставам неподвижна. Изпаднах в ужас пред предстоящото пътешествие, добре че имах време да се оправя. Сега пък той пострада, лукавият сякаш ни преследваше от злоба. Наоколо имаше пейки, та можеше да седне и така да наблюдава моите обиколки из площада, дори и да ме снима отдалече.

Кметството е мястото на политическия живот на Копенхаген, но от древни времена е и градският замък, красиво декориран, богат на история и забележителности. В сградата се намира най-прецизният аналогов часовников механизъм в света, Световният часовник на Йенс Олсен. Кметството на Копенхаген е отворено за всички, така че ако искате да разгледате, имате възможност да правите това всеки делничен ден и събота. Има и обиколки с гид.

Снимах се пред красивия фонтан и вече усещах тръпката от пътешествието! Времето леко се помрачи и направо стана приказно, а наоколо тишина, сякаш не се намираш в град с 1,3 млн. души!

Продължихме разходката си по “Стрьогет”, която започва от Централния кметски площад на запад и стига до Новия кралски площад (Kongens Nytorv) на изток. “Стрьогет” (Strøget) е името, дадено на оживения градски център на датската столица. Като една от най-големите пешеходни зони в Европа, тя предлага на посетителите разнообразие от магазини, дизайнерски бутици и кафенета. Рай за пазаруване. Главната улица се простира на 1100 м и предлага няколко магазина на известни марки, луксозни универсални магазини и по-малки дизайнерски бутици. Срещат се и други атракции по търговската улица, като Катедралата на Копенхаген, двореца “Кристиансборг”, седалището на Парламента, а в края на Strøget отивате в Nyhavn.

Дворецът ,,Кристиансборг" отдалеч привлече погледа ни и ние тръгнахме покрай канала, за да видим отблизо сградата, която е една от основните забележителности в Копенхаген, както и една от най-важните сгради в страната. Той е разположен на малък изкуствен остров (Фредериксхолм) заграден от канал, който го обгръща от всички страни. Тук някога са живели кралете на Дания, а днес е правителствена резиденция.

Този дворец е уникален по същността и функциите, които изпълнява. Никъде другаде по света няма сграда, замък или дворец, който да обединява под покрива си седалището на парламента, наричан ,,Фолкетингет'', Канцеларията на Премиера и Върховния съд. Освен това отвъд стените на “Кристиансборг” се намират и залите за кралските приеми. Почти 1000 години това е седалището на властта в Дания. В днешния си вид дворецът датира от XIX век.

Продължихме разходката и голяма тухлена сграда привлече вниманието ми. Това беше християнски храм и то значителен, но не бях го отбелязала в моя маршрут. Видях голям плакат на който пишеше: Nikolaj Kunsthal (Nikolaj Art Gallery). Съвременна галерия за изкуство, разположена в бивша църква. Предлага изложби на съвременно изкуство, които често предизвикват размисъл върху социални и културни теми.

Обиколих цялата сграда, имаше и оформено пространство за кафене, с маси отвън, но нямаше никой, беше тъмно и заключено. Часовникът на кулата показваше 19 часа. Поразителната църковна сграда в центъра на Копенхаген е превърната в модерно изложбено пространство. Стана ми тъжно.

Вече леко се смрачаваше, улиците и витрините бяха осветени, ние се движехме без посока, просто разглеждахме и се наслаждавахме на красотата и покоя. Седнахме в едно открито барче, дойде сервитьорът, млад и симпатичен мъж, оказа се, че е германец, разбраха се с мъжа ми и докрая си говориха само на немски. Момчето сподели, че рядко има такъв случай, да говори на майчиния си език.

Отсреща забелязах висока бяла сграда с интересни прозорци и широко отворена масивна външна врата, чиито два долни етажа бяха осветени. Над прозорците с големи метални букви беше изписано: SCIENTOLOGY KIRKEN. Мълчаливо наблюдавах отсрещната картина, докато двамата германци до мен оживено разговаряха всеки път, когато сервитьорът се отбиваше на нашата масичка. Преди да си тръгнем показах неочакваната “забележителност” на мъжа ми. Споделих огорчението си, че християнският великолепен храм е осквернен, а тази “cиентоложка църква” е отворена за посетители.

Вечерта завърши в един приятен ресторант, след което се прибрахме в хотела след наситения днешен ден. Утре ни чакаше приготвения от мен маршрут.

 

Втори ден в Копенхаген. Обикновено маршрутите започват от статуята на Малката русалка, понеже там пристигат с корабите туристите, но нашият маршрут щеше да бъде точно в обратната посока, понеже се намирахме в самия център на града.

След приятната закуска в хотела, бодри и с настроение, тръгнахме отново по търговската улица “Стрьогет” в посока към Новия кралски площад (Kongens Nytorv).

Вдъхновение за изграждане на този площад, кралят, Кристиан V, получил от кралското градско планиране, което видял в Париж през 1670 г. Превърнал стария средновековен пазар на своята столица в днешния калдъръмен площад с градински комплекс. В центъра е издигната статуя на владеля върху кон.

Първата забележителност, която снимах, беше пететажния Magasin du Nord, който съществува от 1869 г., универсален магазин за жени, мъже и деца. В него можете не само да се облечете, но и да се погрижите за красотата, интериорния дизайн и деликатесите на масата си.

Днес на площада са разположени сградите на Кралския датски театър (1874), Кралската датска академия за изящни изкуства, поместена в бившия дворец “Шарлотенборг” (1671). На този най-голям площад на Копенхаген се разполага и Френското посолство, заело сградата на бившия дворец “Тот” от 1683 г.

Ето ни най-после на Нюхавн (Nyhavn), което означава “ново пристанище”, построено през XVII век от Кристиан V. Старото пристанище Nyhavn е най-важният център на Копенхаген, както за местните жители, така и за туристите. Живописните цветни къщи по крайбрежната алея са напълно реставрирани и обновени до вида им от XVIII и XIX век. Десетки ресторанти, барове и кафенета предлагат приятен отдих, чудесна храна, свежи напитки и разбира се датска бира. Nyhavn е топ туристическа дестинация и възхитителна атракция, винаги е пълно с хора, които се наслаждават на спокойната атмосфера около канала.

Потънахме в приказния свят, правихме снимки, разглеждахме цветните къщи, аз прекосих набързо мостчето, за да снимам табелата на червената къща на отсрещния бряг, която удостоверяваше, че тук е живял Андерсен през 1835 г. Накрая седнахме под белите чадъри на барчето, потънало в цветя, поръчахме си по една студена датска бира и се отдадохме на сладостна отмора.

Мислихме да направим обиколка с корабче, точно оттук тръгваха круизите за разглеждане на забележителностите, но решихме, че разходката пеша е за предпочитане и продължихме по маршрута.

Стигнахме до Ofelia Plads, наричан още Ofelia Beach, съвсем ново и доста популярно обществено пространство, както сред местните, така и сред туристите. Хотелът и ресторантът се намират близо до Кралския театър (Skuespilhuset), дълга и широка платформа, заобиколена от вода, има съоръжения за слънчеви бани, плуване, музика и много други дейности. Ofelia Plads е собственост на Министерството на културата и се използва като открито място от Кралския датски театър. Той е завършен през 2016 г. и се намира над подземен паркинг с място за 500 автомобила. Отвън имаше маси и пейки, поседнахме да се полюбуваме на гледката около нас.

Модерната сграда на Операта е разположена на отсрещния остров Холмен, срещу историческия център, и е най-скъпата сграда от този вид в света. Сградата на Операта и кеят Operaen е туристическа атракция, има организирани посещения с гид.

Друга интересна забележителност е Admiral Hotel, бивш склад за зърнени храни, основан през 1781 г. Сградата е закупена от частен инвеститор през 1973 г., за да бъде преустроена като хотел. Има пристанищен кей с възможност за акостиране на яхти и малки лодки.

Продължихме към историческия център с Датския кралски комплекс “Амалиенборг”, който се състои от четири двореца в стил рококо и конната статуя на крал Фредерик V в центъра на площада. “Амалиенборг” все още служи като основна резиденция на датското кралско семейство и се счита за една от основните забележителности на Дания. Част от единия дворец е отворена и за обществеността чрез малък музей. Смяната на караула се извършва всеки ден от 1794 г. насам точно в 12:00 ч., но ние вече бяхме пропуснали този шанс. Въпреки всичко се снимахме с представители на кралската гвардия с типичните си високи шапки, охраняващи главната резиденция.

В близост до кралския комплекс “Амалиенборг” се намира Frederiks Kirke, една от най-значимите забележителности в центъра на Копенхаген, известна на местно ниво като Мраморната църква, заради богато украсения си стил рококо. С нейния впечатляващ купол, който е един от най-големите в Скандинавия, църквата е забележителност не само поради външния си вид, като единствената кръгла църква в света, но и заради великолепния интериор, който придава на мястото усещане за истинско кралско величие.

Редом с Мраморния събор се възвисява и руската православна църква носеща името на Александър Невски. Тя е била предназначена за служителите на руското посолство и за пристигащото тук всяка година царско семейство.

Руският храм “Александър Невски” е построен през 1881 г. в центъра на Копенхаген, финансиран от руското императорско семейство. На освещаването му присъстват император Александър III с императрица Мария Фьодоровна, датският крал Кристиан IX и гръцката кралица Олга Константиновна.

Императрица Мария Фьодоровна е родена датската принцеса Дагмар, а църквата, издигната в чест на възкачването на нейния съпруг, Александър III, на престола, се превръща в духовна връзка с Русия, както за нея, така и за нейните сънародници. Погребана е тук през 1928 г. Това е Дания, в която, както в цяла Европа, тогава са били силни духовните нишки с Русия и руснаците.

Всеки тръгнал по крайбрежната алея към нежния символ на Копенхаген, Малката русалка, непременно ще мине покрай атрактивния фонтан “Гефион”, който разказва легендата за създаването на Дания. Спряхме се и ние, може ли да се подмине такава забележителна скулптурна композиция, свързана със скандинавската богиня на плодородието Гефион.

Легендата гласи, че шведският крал Гюлфи обещал на богинята толкова земя, колкото може да изоре за една нощ. Гефион имала четирима сина родени от баща великан, които тя превърнала в бикове и заорала с тях земята. Този мощен впряг изорал огромно парче земя от Швеция, което било хвърлено в морето и така се образувал остров Шеланд, на който бил разположен Копенхаген. Дълбоката бразда на изораното място се превърнала в протока Йоресунд, който разделя Дания от Швеция.

Снимахме се с фонтана, после разгледахме красивата англиканска църква, която се намира непосредствено до него, и продължихме към най-вълнуващата среща, за която съм мечтала толкова дълго!

Отдалече съзряхме тълпите туристи покрай малкия залив, в който се забелязваше прочутата скулптура. Развълнувано ускорих крачките си, забравяйки за болезнения проблем на мъжа ми.

“Животът ми е илюстрация на всичките ми творби”, пише Ханс Кристиан Андерсен. Преди пътуването прочетох отново “Малката русалка”, прочутата приказка, която вълнува малки и големи, написана през 1837 г.

Тъжната приказка за любовта докоснала сърцето на датския пивовар Карл Якобсен, който решил да поръча статуя в нейна чест. Идеята му била изпълнена от скулптора Едвард Ериксен, а за модел послужила една балерина. Но тъй като балерината отказала да позира гола, тази роля се паднала на съпругата на скулптора, Елин Ериксен, позирала за голото тяло на статуята, а балерината останала като модел за главата.

Ериксен създава дълбоко лиричния и нежен образ на чакащата русалка и на 23-ти август 1913 г. нейната скулптура вече краси пристанището на Копенхаген. Поставена върху голям камък на брега на морето, тя ежедневно посреща хиляди туристи от цял свят. Неколкократно е обезглавявана от вандали, също и дясната ръка е била похитена, заливана с боя, обличана в разни аксесоари, изписвана с политически послания, но всеки път е възстановявана отново и продължава да радва многобройните си почитатели.

Снимах се с Андерсеновата русалка, която се влюбила в млад и красив принц и заради него се отказала от всичко. Всяка сутрин и вечер тя изплувала от дъното на морето и приседнала на своя камък в ледените води на Йоресунд, се взирала към брега с надеждата да зърне своя любим принц. Веднъж, при силна буря в морето, тя го спасила от удавяне. Влюбената русалка отишла при морската магьосница с молба, да замени своята рибя опашка за човешки крака и да опита да спечели любовта на принца. Магьосницата я предупредила за изпитанията, на които би се изложила. Русалката можела да получи чудесни крака и въздушна походка, но при всяка крачка щяла да изпитва болка сякаш стъпва по остриета. Трябвало също да се откаже завинаги от живота си на русалка и близките си, а също и от прекрасния си глас. Ако възлюбеният от нея се ожени за друга, русалката щяла да се превърне в морска пяна. Имала само три дни, за да накара принца да я обикне. Царският син бил пленен от красотата на момичето, но не я разпознал, тъй като помнел само магичния глас на своята спасителка. Влюбил се в друга, за която се оженил, а малката русалка се хвърлила от скалата и се превърнала в морска пяна.

Днес Малката русалка е един от любимите символи на Дания, а нейната бронзова статуя, със своите 125 см височина, е главна забележителност на Копенхаген!

Имаше и други забележителности в парка “Чърчил”, получил името си през 1965 г. като жест към помощта на британската армия при освобождаване на Дания от немската окупация през Втората световна война. Тук се намира “Цитаделата”, крепост построена през 1663 г., която се е ползвала и за затвор, а по време на военни действия – за казарми и офиси. Сега сградите на комплекса са отворени за посещения. Ние разгледахме постройката само отвън.

От разстояние се виждаше и Библиотеката с новото ѝ крило, наречено “Черния диамант”, заради черния мрамор и стъкло от които е изградено. В него се помещава Националният фотографски музей и Националният музей за анимация.

От моя маршрут оставаха за посещение още няколко обекта. Кръглата кула (Rundetaarn), която е една от най-старите функциониращи обсерватории в Европа и звездите тук се наблюдават още от 1642 г. Мъжът ми обаче като чу за този обект, направо зае войнствена поза и заяви, че не било толкова интересно. Разбирах причината, опасяваше се, че ще го карам да се изкачваме на платформата, а прищипаният нерв в кръста не му позволяваше подобна авантюра. Съгласих се, че може да пропуснем тази забележителност.

Другата забележителност беше двореца “Розенборг”, построен в началото на XVII век като лятна резиденция на Кристиан IV. Той обаче беше отворен за посещения само до 17 часа, така че оставаше за някой от следващите дни.

През целия ден виждахме спираловидната външна кула на Църквата на нашия Спасител (Vor Frelsers Kirke). Този бароков храм се намираше в тъй наречения свободен град Кристиания, който исках непременно да посетя, така щяхме да съчетаем и двата забележителни обекта. За днес видяното беше повече от достатъчно.

На връщане взехме метрото и това беше за мен истинско приключение. Копенхаген разполага с чудесна метро-услуга, като метро-влаковете се движат цял ден и цяла нощ през всички дни на седмицата. Няма да описвам обстановката в метрото, аз направо се заковах на място от изумление, добре че успях да снимам ескалатора на три етажа преди да е дошъл нашия влак. Седнахме и мъжът ми ме накара да погледна към кабината на машиниста. Направо изтръпнах – такъв нямаше! Влакът се движеше като по магичен начин: спира-тръгва, отваря-затваря вратите, намалява-усилва скоростта и всичко се вършеше с безупречна точност. Ръководният процес се осъществяваше посредством камери, но това беше супер нова технология, поне аз виждах чудото за първи път.

Слязохме на Централния кметски площад и сега обърнах специално внимание на стъклените форми, за които си мислех, че са просто приятна площадна декорация. Предният ден обиколих целия площад, възхищавах се на заобикалящата го действителност, но и през ум не ми минаваше, че под него се крие такова подземно чудо, в което се влизаше през малката стъклена кабинка. Мъжът ми запали цигара и седна на близката пейка, докато аз занадничах през стъклените похлупаци и едва сега видях интериора на метрото под тях. Високите сгради се отразяваха в стъклата и ако не си информиран, никога не би се досетил какво се крие под земята.

Увеселителният парк Tivoli Gardens се намираше точно до Кметството, още първия ден го видяхме, той беше една от големите забележителности на града, бях се информирала за него, но не бях ентусиазирана за посещение. Причината са всички тези въртящи се атракции, от които аз просто губя равновесие, само като ги гледам. В детството си имах трагично преживяване на виенското колело, тогава за първи път разбрах колко гибелно е за мен такова удоволствие и никога повече не се качих на него. Преди години обаче посетих Увеселителния парк във Виенския Пратер, исках да видя прочутото Виенско колело, но изживях същия кошмар, както някога в детството си, само от въртеливия свят около мен, който улавях с периферийното си зрение. Дадох си дума, че никога повече няма да посещавам такива атракции, колкото и да са прочути.

Бях много доволна от днешния ден, посетихме почти всички отбелязани от мен забележителности, вечеряхме на открито и приятно уморени се прибрахме в хотела. През целия ден ми правеше впечатление необикновената тишина, която цареше навсякъде. Никъде не се чуваше свистене на спирачки, клаксони на автомобили или разправии по улиците. В заведенията можеш да разговаряш спокойно на фона на приятна музика, изобщо, където и да се намираш те обгръща една особена тишина.

 

Днешният, трети ден, определихме за посещение на Оденсе, който е третият по големина град в страната (187 хиляди жители), разположен на остров Фюн. Пътуването от Копенхаген до Оденсе с влак е 140 км и отнема 1 ч и 27 мин. Мостът между островите Шеланд и Фюн, през който се минава по пътя от Копенхаген, е най-дългият в Европа. Оденсе е известен с това, че е родното място на Ханс Кристиан Андерсен, най-известният датчанин в света и един от най-влиятелните писатели на всички времена. Творбите му са преведени на повече от 125 езика, а общият им тираж се измерва в стотици милиони. Творбите на Андерсен са заснети многократно, включително от студиото Уолт Дисни, така че е трудно да се намери човек в света, който да не е запознат с творчеството му в една или друга степен.

Популярността на творбите на Андерсен е толкова огромна и неизчерпаема, че някои герои от неговите приказки са станали просто нарицателни. “Грозното патенце” често се нарича човек, който е бил подложен на враждебност и подигравки в детството, но по-късно в живота разкрива изключителния си потенциал. “Снежната кралица” е студена жена. Прекалено нежен и капризен човек може да се нарече “принцесата върху граховото зърно”, а “Палечка” е момиче с много крехка физика. Всеки знае значението на фразите “кралят е гол!”, “парчета от криво огледало” или “дявол от табакера”. Всичко това е наследство от таланта на великия писател, родом от Дания.

Централната атракция на Оденсе е музеят на Андерсен, затова още на гарата се заоглеждахме за някакви табели, които да ни послужат за ориентир, но такива не видяхме. Забелязах едно момче, забило нос в телефона и накарах мъжа ми да го пита за нашата забележителност. С такава готовност и желание ни услужи, като обясни подробно къде се намира музея, дори извървя няколко метра с нас, за да ни посочи правилната посока. Възхищавам се на такива възпитани и симпатични млади хора.

“Оденсе” се превежда като “Светилището на Один” (върховният бог в германската митология, който също е смятан за покровител на воините). Първото споменаване на това селище датира от 988 г., въпреки че археологическите разкопки показват, че хората са живели тук още преди 4000 години.

След малко изскочиха пред очите ни всички туристически табели, които водеха до мястото, където е роден писателят. Къщите са малки, наоколо е тихо и спокойно, въпреки туристите. По времето на Андерсен това е бил беден квартал в покрайнините.

Музеят на Андерсен (H. C. Andersens Hus) се намира в близост до центъра. Сред лабиринт от зеленина и криволичещи пътечки се крият няколко къщурки с органична форма. Фасадите им са тип завеса от дърво и стъкло, семпли и хармонично слети с природата. Дори не можеш да предположиш за скрития под тях високотехнологичен музей, който е и свързващото звено между всяка една от тях. Две трети от музея се намират под земята. Преминаваме през рампа с дължина 110 метра, изпълнена с подземни тунели и лабиринти, потапяйки се все по-дълбоко в света на писателя и отдалечавайки се от реалността. Съпровождат ни мистериозни звуци, светлина и картини, които провокират въображението, превръщайки магията в индивидуално изживяване. Освен от творчеството на датския писател, архитектите от Kengo Kuma & Associates черпят вдъхновение и от неговия живот. Въпреки това фокусът остава върху Андерсеновите приказки.

Най-важното в такива лични музеи са личните вещи и тук има доста, които разглеждаме с любопитство и вълнение. Например, университетската диплома на Андерсен с оценки от 1828 г. Той е изучавал латински, гръцки, религия, география, история и други предмети. Писмо от 1819 г., подписано от писателя и съдържащо кичур коса; статут на почетен гражданин на Одензе; счетоводна книга, която показва разходи по дни. Под стъклото са лични вещи, документи, книги с бележки и автографи на Андерсен. Той е обичал да рисува (илюстрира) и да издълбава фигури на своите герои, създал е цял театър от тях. Някои документи и материали могат да бъдат изучавани виртуално. Запазени са някои от дрехите, дори и пътния му багаж. Андерсен очевидно е обичал да пътува, от 1831 до 1873 г. има отбелязани 30 пътувания в чужбина, предимно до Германия, но и на много места в Европа, включително Сърбия и България, също така е посетил и Турция.

По стените е окачена различна информация за живота на Андерсен, включително биографията му, изложени са много негови портрети, има и снимки на писателя през целия му живот, които могат да се видят в 3D очила. Леглото, с огромен брой пухени дюшеци, ни напомня за приказката “Принцесата и граховото зърно”. Всъщност Андерсен действително е спал на това легло, когато е пребивавал в Копенхаген. Може да се направи виртуална обиколка на апартамента му в Копенхаген, а част от кабинета на писателя е пресъздадена зад стъклото.

Експозицията минава през жълтата къщичка, в която писателят е роден, тъй че първото впечатление за мен беше малката стаичка, в която той се е появил на бял свят. На стената имаше табела с надпис, отбелязващ рождената му дата и година – 2 април 1805 г. Толкова бедна обстановка, можех да докосна с ръка тавана, рамката на вратата беше само с педя по-висока от мен. В онези дни това е било обикновено жилище на бедните – земен под, течащ покрив и без никаква вътрешна декорация. Във всичките пет малки стаи са живели общо 16 човека от фамилията. Тъй като семейството на Андерсен е било бедно, няма точни документални доказателства, че той е роден в тази къща, смята се, че това е мястото му на раждане въз основа на редица устни свидетелства.

Посещението на музея на Ханс Кристиан Андерсен оставя незабравими преживявания с приказния свят на писателя. Проектът впечатлява с нетипичния си за функцията дизайн, комбинирайки ландшафт, архитектура и иновации.

Освен музея на писателя, много градски предмети са посветени на него. Малко градове в Европа могат да се похвалят с уникалната си пиктограма на светофара. В Оденсе, вместо стандартния европеец, има уникален светофар “Андерсен”. Няколко статуи и голям стенопис напомнят за Андерсен, а скулптури на неговите приказни герои могат да бъдат намерени навсякъде в Оденсе. Местното летище също е кръстено на него.

Продължихме разходката си из центъра, новата архитектура е в перфектна хармония със старата. Чисто, тихо, спокойно. Времето обаче доста захладня, аз бях само с лека връхна дрешка и ми стана доста студено. Пожелах много силно да си намеря топло яке, но къде? Бяхме се спрели пред църквата, снимахме, мислено отправих молитва да получа напътствие. Мъжът ми снимаше някакви статуи, тръгнах към него и в момента съзрях голям магазин за облекло. Реших да проверя какво се продава и щом се изкачих на етажа за дамска мода, веднага съзрях едно яке, което просто ме чакаше да го купя. Единствено останало, моя размер, хареса ми като модел, а най-важното – беше топла дреха за която копнеех. На всичкото отгоре имаше символична цена, понеже беше единствена бройка. Всичко се случваше като в приказен свят!

Продължихме по стъпките на Андерсен, които ни отведоха до къщата на родителите му, в която преминава неговото детство. Тук, разбира се, хората се гордеят с големия син на града и тази къща също е превърната в музей.

Информацията за детството на писателя е оскъдна и противоречива. Самият той не е обичал особено да засяга тази тема, защото се е срамувал от своя произход. Известно е, че баща му, Ханс Андерсен, е бил обущар по професия, който е получил основното си образование и следователно е знаел да чете. Именно той пръв отворил света на литературата за сина си, четейки му приказките от “Хиляда и една нощ”. Направил малък куклен театър за сина си. Когато Андерсен е на 7 години, баща му, воден от бедността, отива на война с Наполеон, където напълно подкопава здравето си. Умира през 1816 г. Обяснили на малкото момче, че баща му бил отнет от “Снежанката”.

Майка му, Анна Мари Андерсдатер, е неграмотна перачка, родена извън брака (по онова време това се смята за тежък грях). Две години по-късно, след смъртта на мъжа си, тя се омъжва отново. Във времена на голяма нужда тя имала склонност да злоупотребява с алкохол.

Когато Андерсен е на четири години, семейството му се премества в тази къща. Именно в нея той прекарва детството си. Къщата не е включена в основната експозиция на музея, но може да се влезе в нея със същия билет.

Разгледахме къщата на родителите му, бедна обстановка, в едната стая спят и бащата практикува занаята си на обущар. На масата до прозореца са оставени инструментите му. Направи ми впечатление леглото, толкова малко, сякаш за деца. Забелязах Библията върху шкафа. Това е всичко. Снимахме се и във вътрешното дворче.

На връщане към гарата се отбихме в един чудесен парк с бистро, седнахме отвън на чаша бира и отмора. После се снимахме с лебедите в езерото и скулптурите. Наоколо красота и тишина. Прекрасен спомен ми остана от Оденсе!

 

Четвъртият ден от нашето пътешествие определихме за посещение на Замъка на Хамлет, моята отдавнашна мечта! Литературните историци знаят, че Шекспир никога не е посещавал Дания, но е чувал за замъка “Кронборг”, гордостта на датската корона. Благодарение на своето живо въображение, големият драматург едва ли е могъл да намери по-подходящ дом за своя Хамлет!

Пристигнахме в Хелзингьор (познат в “Хамлет” като Елсинор), който е малък датски град. Още на гарата се заозъртахме за някакви табели, които да ни упътят, докато мъжът ми възкликна: “Ето го замъка!”

Само на няколко минути пеша от гарата, по протежение на пристанището, се издигаше великолепен замък, който беше мястото на действие на пиесата на Шекспир. Тръгнахме по красивия живописен път покрай морето, чудесно място за тиха разходка, с прекрасна гледка към замъка и морската шир. “Кронборг” по свой начин символизира цяла Дания, нейното минало, легенди. Струва си да се спре тук човек, за да се докосне до тези измислени и реални истории и да разбере донякъде, как тази страна успява да стане една от най-проспериращите в света, без петролни кладенци и златни мини. Известният замък “Кронборг” също помага отчасти за този престиж.

На малък полуостров в най-тясната точка на протока Йоресунд, преди повече от шест века, датският крал Ерик Померанийски заповядал изграждането на крепостта “Крогер”. Стратегическите предимства на такова укрепление на единствения воден проход между Балтийско и Северно море са очевидни, освен това датчаните веднага въвели мито за преминаване на корабите на това място. Парите се вливали в датската хазна като река.

Век по-късно крал Фридрих II решава да възстанови крепостта в красив замък, който нарича “Кронборг”, и го прави своя резиденция. Фридрих II бил весел крал и освен това ценител на всичко красиво, а царуването му е в самия възход на Ренесанса. Сега можем само да си представим колко красиво е било това място в онези дни.

По времето, когато Шекспир пише пиесата “Хамлет”, замъкът “Кронборг” е стратегическо място, което позволява на датския крал да контролира морския трафик, което е осигурявало две трети от приходите в кралската хазна в продължение на столетия. От всеки преминаващ кораб е била събирана такса, според стойността на превозваната стока. Кралят обявил правото си на първи купувач, за да нямат възможност търговците да декларират ниска стойност на стоката. Тази система работела чак до средата на XIX век, когато бил употребен международен натиск срещу датчаните.

За съжаление няма много от предишния блясък на този дворец, който е оцелял и до днес. Замъкът напълно изгорял през 1639 г., а след това бил превзет от шведите и всичко ценно било изнесено оттук. След това “Кронборг” постепенно се превърнал от кралска резиденция във военна крепост и повече от 150 години служил като затвор. Той е отворен отново за посетители едва през 1924 г., а последният войник от гарнизона на Хелзингьор напуска “Кронборг” през 1991 г.

Тези мрачни спомени са вече в миналото, сега “Кронборг” е една от най-посещаваните туристически забележителности на Дания.

Преминахме през моста над пълния с вода ров, който заобикаля замъка, ограден също и от дебели зидове, и влязохме във вътрешния двор. Датският принц Хамлет може и да е измислен герой, но замъкът е съвсем истински и сега се намирахме в реалния декор на смятаното за най-велико драматургично произведение. Наоколо щъкаха туристи, а между тях костюмирани артисти се стараеха да пресъздадат атмосферата от оная отминала епоха. Седнахме на една пейка в двора и потънахме в съзерцание. Мрачни кули, безброй прозорци, входове, изходи и вековна история. Във вътрешния двор се играят и представления на “Хамлет” под светлината на факлите, та сега можех донякъде да си представя как би изглеждал изтерзаният принц в мастилената мъгла. Мисля, че датчаните са напълно наясно, че “Кронборг” е включен в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО, до голяма степен благодарение на неудържимото въображение на Шекспир.

Аз не можех да се стърпя да не се вмъкна в един от тия входове и като оставих мъжа ми да пуши на пейката, тръгнах на разузнаване. Открих луксозният параклис на замъка, който е действащ в наши дни и все още е мечтаното място за сватбени церемонии за множество датски двойки с късмет. Влязох да го разгледам и останах запленена от неговия интериор. Това беше истинско предизвикателство да вдигна мъжа ми от пейката, под предлог, че го очаква голяма изненада, която трябва напременно да снима.

Посетихме кралските покои от XVII век, които са твърде скромно обзаведени. Едно интересно нововъведение отличава “Кронборг” от другите замъци – в двора и в някои зали са инсталирани високоговорители и от тях се чуват странни звуци, като цвилене на коне, тракане на алебарди и подкови. В спалнята иззад завесата се чуваха два гласа, мъжки и женски, с подозрително еротични интонации. Така че замъкът на Хамлет все още е обитаван от духове и призраци. Те обядват, спят, крият се зад гоблени, разхождат се из залите и по някаква причина слагат вази в камините.

Рицарската зала е една от най-големите и най-старите в Северна Европа, където постоянно се провеждали различни тържества и редовно се стреляло с оръдия за забавление. Тук винаги е имало много гости от цял свят. По едно време славата на датския крал и красивия му замък достигнала до ушите на самия Шекспир и така се появява великата история на датския принц Хамлет и луксозния кралски дворец “Елсинор”, където оръдията стрелят всеки път, когато кралят вдига чашата си.

Впечатляваща и интересна беше разходката из кралските покои, но най-вълнуващото тепърва ми предстоеше, за което аз все още не подозирах. След като разгледахме интериора на част от замъка, отново излязохме на двора и сега видях входа, който водеше към подземията на затвора. Мъжът ми отказа да посети тази мрачна атракция, той геройски издържа дотук с болезнения си проблем. Оставих го да си почива и пуши на пейката, а аз влязох да разгледам, като обещах да не се бавя много.

Хамлет обаче не е единственият легендарен персонаж, чиято сянка още обитава „Кронборг”. Древно предание твърди, че някъде в мрачна и влажна килия е затворен духът на викингския вожд Холгер Данске, митичен герой от епохата на Карл Велики. Легендата гласи, че докато той спи, кралство Дания е в безопасност.

Тръгнах по някакъв каменен коридор с нисък овален таван, встрани блещукаха малки керосинови лампи, бях съвсем сама, жива душа нямаше наоколо. Любопитството ми обаче надделя и аз продължих по мрачния таен вход.

Изведнъж се озовах в полутъмна килия и направо замръзнах от удивление – стоях точно срещу статуята на Холгер Датчанина, веднага го познах, че е той. Не знаех, че има статуя в подземието, аз мислех, че само духът му обитава, както бях прочела някъде за тая легенда. Гледах го, наистина спеше седнал в каменния стол, облечен и обут, облегнал ръце върху мраморна масичка, до него стояха мечът и щитът, сякаш беше готов всеки миг да скочи в бой. Според легендата, когато Дания е в опасност, Холгер Данске ще бъде събуден от двама викинги от площада на кметството в Копенхаген и ще се надигне, за да победи всички врагове. Стоях и гледах в захлас, и колкото повече го гледах, толкова повече ми се струваше, че всеки миг ще се събуди. Стана ми малко страшничко, снимах викинга и продължих мистичното си пътешествие.

Наблизо беше страшната каменна дупка, в която са хвърляли осъдените на смърт, без вода и храна, докато издържат. Отгоре само една решетка с проникваща светлинка, долу – пясък и камъни, върху които затворникът е прикован.

Чудех се дали да продължавам или да се връщам, но пустото мое любопитство пак надделя и си казах, че ще видя какво има след оня завой... а след него започваха тайните проходи на мрачните каземати. Слязох до самия вход, надникнах, беше почти пълен мрак, повървях малко навътре, на всеки десетина–петнайсет метра имаше светлинка като запалена факла. Мистичното е хем страшно, хем предизвикателно, рекох си, ще повървя до следващата светлинка, после пак изкушението да видя и следващата... В един миг ме прониза страховита мисъл: ами ако ме нападне някой психопат, ще ме убие и ще изчезне, докато ме открият!

Този път наистина се разтреперех и бързо тръгнах обратно, но докато излезна от тайното укрепление ми се стори, че изминах много път. Бяха пристигнали петима-шестима туристи, направо се стреснаха като ме видяха, може да са ме взели за призрак. Някой ме попита какво има там, странно, не помня на какъв език го каза, но го разбрах, отговорих само с красноречив жест, че не е за влизане. Двама мъже слязоха, само надникнаха и се отказаха да продължат. Жените ме гледаха с недоумение.

На връщане пак се спрях пред спящия Холгер, кога ще видя друг път отблизо истински викинг, облечен в стомана и желязо!

Докато пишех тези редове, прочетох и приказката на Ханс Кристиан Андерсен “Холгер Данске”. Не знаех за съществуването на тази приказка, мъжът ми я намери на немски в интернет. Вълнувах се като четях, че в съня си митичният герой на Дания вижда всичко, което се случва, значи ме е видял и мене, толкова време бях при него, дори го снимах!

Беше истинско приключение скитането ми из тези подземия на замъка – сложни, тъмни, влажни, интригуващи и понякога страховити, колкото повече време минава, толкова повече се удивлявам на себе си, че приех това предизвикателство!

 

Последен ден от нашето пътешествие, през който трябваше да се сбогуваме с Копенхаген, но имахме на разположение доста време за разходки, защото самолетът ни отлиташе чак в 19:30 часа. На обяд освободихме стаята, оставихме куфарите на съхранение и тръгнахме към Кристиания – светът на хипитата. Това е специален район, който живее по свои собствени закони, разположен е на мястото на бившите военни казарми, когато през 1971 г. се заселват нелегално група хипита. През изминалите години населението на тази минидържава е нараснало към хиляда души, чиито арт платформи представят спектакли, панаири организират ръчно изработени творения, като картини, мебели и други предмети, оригинални като самата Кристиания.

Времето беше мрачно, ръмеше, но едва влезли в любопитната територия заваля такъв силен дъжд, че побързахме да се подслоним във входа на първия блок. Настроението на мъжа ми помръкна моментално, но аз започнах да се моля усилено в себе си, бях сигурна, че дъждът ще спре. След малко наистина поутихна, но вече нищо не можеше да примами мъжа ми към вътрешността на Кристиания. Той е бил тук още като ученик, не му беше интересно, дори стана неспокоен. (По-късно, като прочетох някои статии и гледах клипове, бях доволна, че се разминахме с Кристиания). Върнахме се обратно и минахме покрай табелата с надпис: “Оттук се връщате отново в Европейския съюз”. Е, ние след броени часове се връщахме в Швейцария.

Тръгнахме в посока към хотела, този дъжд развали разходката ни, но беше твърде рано да отиваме на летището. Точно в тази глупава суматоха пропуснах замъка “Розенборг”, който бяхме оставили за посещение през този последен ден. Дъждовното време беше идеално за разглеждане на кралските покои, ама се сетих твърде късно. Настроението обаче нямаше да си развалям, оставих мъжа ми в познатото му бистро и се впуснах в романтична разходка по “Стрьогет”.

Стигнах до Катедралата, бяхме я пропуснали през първия ден, сега можех да я разгледам на спокойствие. За разлика от други катедрални храмове в Европа, Катедралата на Копенхаген е с твърде скромен интериор, вина за което имат лутеранците през най-мрачния период на Ренесанса. Всичко ценно, което трябвало да остане за поколенията, е било разрушено. Сега могат да се видят скулптурите на Христос и Апостолите. Интересното е, че тук се е състояло погребението на Ханс Кристиан Андерсен през 1875 г. и на Сьорен Киркегаард – през 1855 г.

Върнах се отново по “Стрьогет”, направих снимки, наслаждавах се на тишината и спокойствието, когато току дочух в съзнанието си: “Има нещо гнило в Дания”.

Ами да, това спокойствие и тишина наистина са подозрителни, как да не ти дойде такава мисъл в главата? Вярно е, че Копенхаген може да се нарече “градът на щастливите хора”!

Вдигнах мъжа ми от приятното му обкръжение в бистрото, вече се беше сприятелил с бармана, от когото получи подарък бутилка датска бира. Отбихме се в хотела да си вземем куфарите, повикахме такси и потеглихме към летището. Там, за последен път, се насладихме на спокойната атмосфера в ресторанта и вкусихме чудесен специалитет.

Сбогувахме се с Копенхаген, всичко беше прекрасно, а приказната Дания лично мен щеше да ме вълнува през целия ми живот!

------------

Снимки
1. Кметството и Централния кметски площад
2. Фонтана пред Кметството в Копенхаген
3. Нюхавн (Nyhavn)
4. Операта в Копенхаген
5. Датския кралски комплекс “Амалиенборг”
6. Фонтана “Гефион”
7. Малката русалка
8. Спирка на метрото при Площада на Кметството
9. Музеят на Андерсен в Одензе
10. Родната къща на Андерсен
11. Къщата на родителите на Х. К. Андерсен
12. Замъкът “Кронборг” в Хелзингьор
13. Замъкът “Кронборг”, вътрешен двор
14. Холгер Данске

------------