 
    
    Накрая
	Седя на пясъка студен.
	Вълните разбиват се в скалите.
	Аз гледам с поглед уморен.
	Потънали в морето са мечтите.
	Последният слънчев лъч се скри
	зад синьото, тихо море.
	Само една звездица искри
	в необятното, черно небе.
	Аз се взирам в тишината,
	но чувам само морските вълни.
	С празен поглед гледам далечината,
	но виждам само безброй сълзи.
	Аз викам, но чува ли ме някой?
	Къде са всички, а щастието къде е?
	Без сили, без надежда чакам
	да дойде то за малко и при мене.
	Една сълза тихо се отронва
	от отчаяните тъжни очи.
	Една изгубена душа горещо се моли
	да не страда, а завинаги да замълчи.
	В тишината писък се разнася.
	Една вълна с трясък се разби,
	един гълъб в небесата се понася,
	едно сърце на парчета се строши.