Облаците

Облаците

Облаците – пухени завивки,
да пътуват най-обичат във безкрайното небе.
Всеки радва се на изгрева, дъгата
и забравя за белите им спътници,
които бягат накъдето ги влече.
Те виждат своята непопулярност
и боли ги от това.
Когато болката достигне крайност,
намръщват се и почерняват,
изливат си навред гнева.
Ами помислете си, ако един ден
просто изчезнат безследно?
Ако съберат си куфарите и дори
не се сбогуват за последно.
Тъжно ще ни стане и ще се замислим
защо сме наранили тези небесни одеяла,
защо красиви са ни залеза, дъгата,
няма ли красота и в по-обикновените неща?