Влак на живота

Влак на живота

Живота си след време виждам:
надвесила съм аз глава
над спомените свои чисти,
изпълнени и с радост, и с тъга.
И зная, че съм пътник на живота,
че спирката за мен не е дошла,
но времето минава все по-бързо,
страхувам се да го следя.
А може би ще искам да остана
на някоя междинна гара – там,
където аз ще имам много време
и ще мога всичко да ти дам.

24.12.2005 г.