Традиция и новаторство в последните текстове на Борис Бухчев

Споделено от Ваньо Вълчев, в първоаприлски дух, на премиерата на хумористичната поетична книга на Борис Бухчев “Весел зодиак”, на 1 април 2019 г.
Дата: 
сряда, 24 April, 2019
Категория: 

Традиция и новаторство  в последните текстове  на Борис Бухчев
Първоаприлска кандидатска дисертация

Госпожи и господа! Уважаеми присъстващи! Уважаеми случайно попаднали! Скъпи колеги! Да не се обиждат дамите, но нали вече във времето, в което никой не знае жена ли е, мъж ли е, е обидно да ти кажат колежка! Нали нашите великомъдри стилисти и езикотворци натикаха колежките при колегите. А колежките си затраяха, въпреки че уж се борят за еманципация! В днешно време ако някой каже “колегата Х щипна колегата У по...”, или пък каже “колегата Z остави отпечатък от червило върху бялата яка на колегата A”, или пък изклюкарства “Колегата Ц се селува с колегата Ф” – иди разбери кой кого пощипва, кой кого целува!...

 Това няма нищо общо с повода да се съберем тук днес, на 1 април, ден на шегата и лъжата. Макар че и това не е съвсем така! Отдавна се шегуваме и се лъжем целогодишно! И само на днешния ден се осмеляваме да кажем истината, като я маскираме и представим за шега!

И преди да преминем към същността, да повторя, че това е моя кандидатска дисертация. Ще кандидатствам за потребителски заем.

А поводът да се съберем тук, в къщата на нашата всеобщата и взаимна обич, това са новите текстове на колегата Борис Бухчев – “Весел зодиак”. Така чух оня ден да казва един литературовед: “Иван Вазов ни е оставил и някои добри текстове”. Че и аз да не остана по-назад...

Докато не съм започнал да критикувам автора, да кажа, че книгата е написана в най-добрите традиции на нашата хумористична поезия. С чувство за хумор, в което преобладава усмивката на автора. Понякога е малко крива усмивка, малко горчива, но никога не е злобна. И което е интересно, постигнал е хумористичния си ефект, без да употреби нито една мръсна дума или изтънчена псувня. В това отношение традиция има, но липсва новаторството, авторът не е помислил, дали днешният човек ще се засмее, ако няма някоя мръсотийка.

 Ще се върна доста назад, в едно време, което малцина вече помнят. Когато единственото осведомително средства беше вестникът, а радиото едва прохождаше. Та тогава на най-злободневнните проблеми всекидневно вестниците откликваха с хумористични творби. Авторите им бяха нещо като сегашните блогъри, само че – доста по-талантливи. Достатъчно е да споменем невероятно остроумните пера на Смирненски и брат му Фома Фомич и техните великолепни хумористични творби.

 Та, повечето от хумористичните стихотворения в книгата на Борис Бухчев са отзвук на ежедневието ни, ежедневие на население и електорат. В тези стихотворения, пълни с теми от ежедневния ни, къде весел, къде не толкова живот, неизменно срещаме едно леко намигване, едно особено кимване и, ако се замислим, те винаги ни отвеждат и малко по-нагоре, над ежедневното, към общественото. Авторът умее да търси и намира сюжетите си край себе си, в ежедневната битка, преди всичко за оцеляване. Умело ги облича в стихотворна дреха и, усмихвайки се, събужда и нашата усмивка. А нали е известно, че човек се усмихва, усмихва, та току се замисли.

Отбелязвам, обаче, че на места авторът залита по еротиката – в стихотворения като “В купето”, “Моята прекрасна лейди”, “Виртуално щастие” и други той явно абдикира от “чистата” поезия и дава заявка за преминаване в лагера на поп-фолка. Това е новост в неговото творчество, но ако сме откровени – славата е при чистата поезия, при чалгата са парите!

Друг тревожен знак е че авторът, уж зрял човек, не познава добре някои аспекти на живота. В стихотворението “Щафета” например той пише:

На блока в сянката дебела
седят мъже на уикенд.
Над тях извива се къделя
със дъх на “Виктори” и “Кент”...

Авторът би трябвало да знае, че от десетилетия няма “дъх на Виктори и Кент”. Има само надписи. Борците за здраве изгониха този ароматен дъх. Сега всички марки цигари миришат на сушена люцерна. Тя е добър фураж, а дали е вредна за пушене, казва ли ти някой!

 На друго място Бухчев мечтае да е бездомен пес. Вероятно желанието му да се модифицира генно далече не е обосновано от научни интереси. Като видиш какви дами се борят за правата на песовете, как им викат “миличко”, “ела мами”, “да те гушна, маминото!”, естествено е да поискаш поне като пес да усетиш женска ласка и топлина! Ама да го афишираш в книга – не е много редно. Не е редно, но от друга страна – това е надскачане на амортизираната класика и крачка към модерното в изкуството. Сложно нещо е творецът! Дори когато е хуморист!

Като отличен познавач на литературата, Бухчев ни представя два чудесни цикъла – с пародии на видни автори и с апострофи към популярни творби. Остроумни стихотворения, които хвърлят мост от едно към друго време, за да констатираме малко тъжно, че май нищо не се е променило.

В епиграмите и двустишията остроумието, находчивостта и съпричастието на автора придобиват по остър, по-сатиричен тон, той е по-рязък и безмилостен в оценките си, без това да е в ущърб на смешното!

А зодиакът му е една весела, добронамерена закачка със човешката ни слабост да узнаваме бъдещето си чрез звездите, без да си даваме зор да работим за него. И ако сте гледали и слушали радио и телевизионни зодиаци, няма как да не установите, че веселият зодиак на Бухчев е не само по-верен, но е и универсален.

 Не че няма други хумористични и сатирични книги. Даже са много. Но във “Весел зодиак” на Борис Бухчев има нещо само негово. Тук няма озлобеност, няма цинизъм, който мнозина вземат за сатира. Няма мракобесно черногледство и мизантропия. Тук има ведрост и добронамереност. Има и горчиви намеци, но няма омраза. И затова след прочитането и на последната страница, на душата ти е леко, ведро ти е и си готов да започнеш отначало! Не всеки постига това.

А накрая няма как да не спомена езика на книгата. Тук от всеки ред прозира огромното уважение на автора към родния ни език и към изразяването в перфектен класически стих.

 Макар че при толкова стихотворения, все можеше да пусне едно две без главни букви и ненужни препинателни знаци. Вероятно и издателят в този случай щеше да му вземе по-малко. Впрочем издателят и този път ни зарадва с една перфектно издадена книга!

 Това за главните букви и препинателните знаци, разбира се, си е първоаприлска шега. Всеки може да пише като си ще. Даже казват най пост-модерно било да се пише само с препинателни знаци и главни букви, а останалото да се оставя на фантазията на злополучния читател. Но е явно, че авторът има още какво да постига, ако иска редовно да го споменават!

Накратко – толкова за новата книга на Борис Бухчев, която приятелски ни протяга ръка.

 Ако някой ми отнеме тази книга и ми каже да си избера само едно стихотворение, то ще е следното:

Историческа поука

Всеки българин я знае
мъдростта на хан Кубрата:
пръчки вързан сноп това е
силата на брат до брата.
Но развържеш ли полечка
връзките, що стягат снопа,
става ясно, кой е клечка,
кой е пръчка, кой е сопа!

Нека да пожелаем добро пътуване сред морето от читатели на тази книга, нека я честитим на нейния автор, нека поздравим с аплодисменти доайена на нашата общност, вездесъщия наш Борис Бухчев!...

---------------
Борис Бухчев, “Весел зодиак”, Бургас, 2019.
---------------

Засегнати автори: 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите