От изгрев до залез

Стихосбирката на каловския поет, художник и краевед Желязко Кирязов Стамов е посветена на 100-годишнината от Преображенското въстание.

Авторът е роден в село Калово, Бургаска област. Завършил е ВИНС “Димитър Благоев” гр. Варна със специалност “Счетоводна отчетност”. По-голямата му част от трудовия стаж е преминал в ДСК – отначало като инспектор, а след това като директор в клоновете Малко Търново, Бургас и клона на ДСК в Нефтохим Бургас. Понастоящем е пенсионер. Обича морето. Повечето време прекарва на вилата в с. Черноморец, където наблюдава и рисува морски пейзажи.

Многостранна личност. Рисува (предимно пейзажи), пее (странджански народни песни), събира всякаква информация, свързана с рода и родното му село Калово.

Стихосбирката съдържа над 40 стихотворения,.разделени в осем цикъла – морални ценности, семейна съдба, роден край, 100 години Преображенско въстание, икономика и политика, спестовност в банка, пенсионерска съдба и детски мечти.

* * *

Ще падна някой ден в забрава,
сърцето ще спре да бие,
очите затворени ще останат
но аз, няма да ги затворя!

Из цикъла “Семейна съдба”
ЖИВОТ ЛИ БЕ ДА ГО ОПИШЕШ

В неделя на сватба ще ходим,
на мен ми пъпка излезе,
на горната устна вдясно
и аз я малко разчоплих.

Бабо, мене ми лошо стана,
от тази малка пъпчица.
Нека дядо да иде,
на Желю да се обади.

В болница, бабо, отивам,
на тебе Кирчо оставям
от кошарката да не падне,
че той е малко палавичък.

На майка нищо не казвай,
че тя ще се притесни,
кога от болница изляза,
тогава ще научи!

Какво правят децата,
мене ми инжекция направиха
и голям ме обрив обхвана,
сърцето ми се попари.

За децата не се притеснявай,
Гошо и Кико са добре,
ти ще оздравееш
и от болница ще излезеш!

Ти нов шлифер ли си купи?
В София ли ще ме закараш?
Какво е вънка времето?
Самолет за София ще лети ли?

Тревога голяма ме обхвана,
очите ми със сълзи се пълнеха,
краката ми се подкосяваха,
болно сърце кураж даваше!

Д-р Зикидис думи търсеше
и надежда малок даваше,
Ружев – Михайлов потърси
и лекарски съвет събраха.

Специалист от София пристигна,
лекарства спешни зиписа,
бързо на влака заминах,
надежда от правителствена болница донесох.

И само на тридесет години
операцията кръвта натрови.
Във вторник душа береше
и с очи жално гледаше…