Щом замълчи душа на поет

Щом замълчи душа на поет

Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му.
Бертолт Брехт

Щом замълчи душа на поет
и стане поетът еднакъв
с всеки друг – просто човек –
вселената, тъжна, заплаква.

Звездите пулса си спират
за една малка частица от вечност.
Толкова малка, чак не разбира
никой човек, че случва се нещо.

Как да чуят , от делнична врява,
проглушените хорски души
тишината, която остава,
щом един поет замълчи?

Само вселената, тъжна, си плаче –
тя знае какво е изгубила.
Обикновен човек е поета, обаче...
и не е съвсем, като другите.