Пак е февруари и пак отбелязваме поредната, 152-та тъжна, жестока, мъчителна годишнина от обесването на Васил Левски – Апостола на свободата. Пред личността и делото на когото церемониално се прекланяме, леем щатни сълзи и поднасяме венци, които утре ще увехнат със спомена чак до следващата година...
Седемнайсетгодишен, с акне и без музи на щат,
помня: мернах Пегас във изящната рамка на здрача:
цял, изправен на задни крака, да захвърля назад
затлъстелите доста, от страшния преход, ездачи.
За кой ли път чета “Притчи Соломонови”, книгата на мъдростта на Израелския народ, и винаги ми се иска да споделя някои от тях, защото ми омръзнаха лъскавите мисли на някакви знаменитости, които другите важно цитират и мигновено ги забравят...
