Е-списание

Родена съм на чèлото със тъмен знак
и мама мислела, че е от сатаната.
Била съм пеленаче, бяло като сняг.
Оставили ме близки в планината.

Имам от татко си старото лозе –
няколко пръчки със черна душа.
Камъни, бурени – истинско ложе,
бащина мила педя земя.

Видиш ли, мамо, бялата вишна,
бялата вишна, там, в Казанлък?
Казват, в живота си нявга предишен
дева била е, сломена от мъка.

Един народ –
и силен, и богат,
посреща с хляб и сол, с цветя закичва.
Един народ – потомци на Кубрат
до огън мрази и до кръв обича.