Приказка за солта

Дата: 
петък, 25 March, 2011
Категория: 

Имало едно време, много-много отдавна, толкова отдавна, че вече никой не може да си спомни кога точно е било и дали изобщо е било, в едно царство-господарство, през девет земи в десета, а защо не и в единадесета… и т.н. и т.н. С други думи – в това предпатриаршеско време живял един смахнат цар, който имал три дъщери. Раснали те и пораснали, в приказката не се споменава дали били красиви и умни, или били дебели, грозни, разглезени и глупави. Както и да е – на този владетел един ден му хрумнала една велика идея, да изпита своите щерки и да разбере коя го обича най-много. Явно не е имал какво друго да прави – т.е. поредната война току що била приключила, а и последните кожи от гърба на народа току що били смъкнати, така че момента бил подходящ да се изобретят нови развлечения. Та, събрал царя трите си дъщери и им задал убийствения въпрос: “Коя колко го обича?”.

Според приказката, след дълбок размисъл, най-голямата казала – колкото златото, средната – колкото диамантите, а най-малката изцепила – колкото солта.

Ядосал се царят – и с право, ако питате мен, а бе направо се вбесил от наглия отговор на най-малката и най-любимата си дъщеря (нали не сте забравили, че в приказките винаги най-малките дъщери са най-любимите, т.е. точно обратното както е в живота). И в изблик на обоснования си гняв я изгонил далече, далече – през девет царства в десето, така се казва в приказката, т.е. ако е била правилна посоката на изпъждането, трябва да се разбира, че я е изпратил при нас (тъй като отстоянието на царството му е било през девет земи в десета).

Оказва се, че местният цар също скучаел и за да не мисли разни щуротии за разнообразяване на ежедневието си, бил намисли да ожени сина си. В случая нашата принцеса му дошла като манна небесна. Моментално я прихванал и я теслимил за годеница на принца. Все пак, за да не си кривим душата, трябва да си признаем, че този местен владетел е имал някакви заченки на здрав разум, та решил преди да направят сватбата, да поразпита малко булката и да проучи рода й. Принцесата си разказала всичко както си е.

Царят, който бил явно образован, имал чувство за хумор, познания по география, химия, кристалография и т.н., по някакво стечение на обстоятелствата се познавал лично с таткото на принцесата, а поради отдалечеността на двете царства, не са водили войни помежду си и даже са поддържали приятелски чувства един към друг. Та нашият цар решил да спретне един номер на бащата на принцесата, за да го научи друг път, като реши да се развлича, да не го прави за сметка на собствените си деца.

Планът бил съставен много внимателно и веднага пристъпили към изпълнението му. Поканили бащата на принцесата на сватбата на принца. Онзи цар, явно освен смахнат, бил и съвсем дебелоглав, защото даже от куртоазия не попитал коя ще е булката. Но така или иначе, на такава покана не може да се откаже, стегнали свитата, каретите, ескорта, приготвили даровете и отпрашили към далечното царство. Пътували дълго-дълго – девет царства по две седмици всяко – това прави 18 седмици, т.е. 4 месеца и половина. През това време местния цар събрал най-добрите химици-кристалографи в царството и им заръчал да изработят един изкуствен голям красив кристал от натриев хлорид (готварска сол). Още тогава в учебниците по физикохимичен анализ е било описано, че най-добрите оптични свойства притежават кристалите от натриев хлорид. Запретнали ръкави нашите момчета и изработили един кристал от чист натриев хлорид – голям, красив и идеален, биел по всички показатели великият диамант Кулинан І (530 карата, красящ и досега британския имперски скиптър).

Най-накрая високите гости пристигнали. Поканили ги на царските софри, засипали ги с ястия кое от кое по-сладки, само дето по заръка на царя, в нито едно от блюдата на царя-гост нямало сол. Опитал гостът едното ястие, опитал второто, третото – направо му се потърсило от сладост. Казал:

– А бе, стига с тези сладкиши, нямате ли нещо по-свястно – поне една супичка например?

Поднесли му супа – естествено също безсолна. Опитал царят супата и веднага цопнал лъжицата обратно в купата. В този момент домакинът обявил, че има специална изненада за високия гост. Извикал един лакей, който донесъл изключително красивия кристал на златен поднос, върху червена плюшена възглавничка.

– Какво би избрал, скъпи ми приятелю – попитал царят-домакин – този прекрасен скъпоценен камък, или да ти донесем малко солчица, че да си посолиш супичката?

– Сол, естествено – отвърнал ядосаният цар, който вече бил достатъчно изгладнял. – Такива камъни имам колкото си искам, не си ли спомняш, че вече опустоших всичките осем царства, които са между нашите две. Донеси ми сол, а пък този кристал си го заври в… където искаш!

– Като не го щеш пък, ако щеш – отвърнал домакинът. Хванал кристала от подноса и го пльоснал в супата. – Сега вземи и си изяж супата, иначе ще заповядам да ти отсекат главата!

Попритеснил се гостенинът. “Този не е с всичкия си, ще вземе наистина да заповяда да ми отрежат главата. Я да взема поне да извадя този красив диамант от купата, че да не го глътна”. Бръкнал той със златната лъжица в купата и започнал да търси прекрасния брилянт. Супата явно е била крем-супа, гъста, нищо не се виждало вътре. Ровил царят, търсил, най-накрая успял да измъкне едно мъничко-мъничко кристалче, което продължавало да се топи и да капе в супата. “Лелеее, този идиот така да изхаби такъв красив камък” – помислил си гостът, но не го оставили дълго да се тюхка.

– Яж! – проехтял гласът на владетеля-домакин и в това време палачът с ятагана застанал до царската трапеза.

Започнал нашият цар да сърба супата и… о, чудо – супата вече била солена! “Каква благодат” – помислил си той и искрено съжалил, задето изгонил най-любимата си щерка от царството.

Краят е добре известен на всички – царят дълбоко се разкаял, после въвели прокудената му дъщеря, обявили че тя е годеницата на принца, всички заедно се прегърнали, после плакали, после пак се прегръщали и пак плакали… После вдигнали една голяма царска сватба, три дни яли, пили и се веселили.

 

Това в общи линии е известната на всички деца приказка. Накрая остава да споменем изводите. А те са повече от прозрачни: първи извод: простотата е съвършена – най-съвършеният и най-прекрасен кристал в случая се оказал проста готварска сол; втори извод: съвършенството за съжаление е преходно – красивият кристал пред очите на изумения цар се превърнал на една проста несъвършена саламура.

Единствено остава открит въпроса, какво точно е имала предвид царската дъщеря, когато е заявила, че обича баща си като солта – въпрос, на който поколения философи не са успели да дадат някакъв що годе смислен отговор.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите