Поводи да се завръщам
Заравям спомените си във пясъка на този бряг –
как разговарях със морето
и се прегръщах със звездите,
додето вечният „Боненте“
не донесе най-тихите ми утрини.
Заравям спомените си във пясъка на този бряг –
за тези утрини, окъпани в роса,
изпълнени със мирис на трева и водорасли,
и силует на лодка
с товар от мрежи и очакване.
Заравям спомените си за теб, море,
за гларуса, за рибите и старите рибари,
с които разговарях всеки ден,
додето мръкне и на дъсчената маса
изгреят чашите със вино
и после виното разказва
какви ли не истории...
Заравям спомените си във пясъка на този бряг –
за две очи, по-сини от морето,
за дланите, по-ласкави от тихите вълни,
които нощем се целуват с пясъка,
за топлия й глас
и за прегърнатото ни мълчание
край светлото намигване на фара...
И някога,
когато всичко ще е минало,
когато ще ми бъде тъжно и угасващо –
ще сляза пак при пясъчните дюни
и изпод прага на пустеещата хижа
ще изкопая тежка раковина –
съкровище от спомени.
Ще стане слънчево в душата
и пясъкът ще стане златен,
а вятърът ще зазвъни
в еоловите арфи на дърветата
мелодията на едно прераждане...
Заравям спомените си във пясъка на този бряг
и тъй ще имам толкоз много поводи
да се завръщам...
---------------