Окрилена

Днес рядко може да срещнете спокоен, балансиран и усмихнат млад човек! Всички гонят я кариера, я любовта, я Михаля ... Мадлен гони себе си! Търси се в музиката, в театъра, а сега и в поезията.

Много смелост трябва, за да споделиш света си с другите. Да станат част от твоите мисли и чувства. Да се докоснат до душата ти! Да споделиш несподеленото! Да се усмихваш!

Мадлен е смела и окрилена! Приятен полет по пътя към себе си!

Станимир Карагьозов, режисьор

-----------

Портрет

Знам, че мога да се справя
с всичко, дори и сам-сама.
Знам, но не искам да сравнявам
живота свой – със самота.
Лесно е, когато има някой,
на чийто гръб можеш ти да се опреш.
Трудно е, когато сам останеш
и болката налага се да разбереш.
Седя отново в таз позната стая,
отрупана с безброй неща.
И така живота се търкаля
сред много хора, а аз – една.
Мисля си за тези вещи,
как от тук, от там събрах...
А дават ли ми всъщност нещо,
освен блед спомен в шепа прах.
На рафта снимка виждам –
момент запазен, увековечен.
Но човекът там го няма близо,
да застане тук сега до мен.
Как времето минава, странно,
години сменят се, лета...
А вътре в мен е все тъй хладно –
красива гледка, но в мъгла.
Минават хора, следи оставят,
по нещо вземат и до там.
Сърцето мое как да пари,
щом клечка няма, аз не знам.
Животът кратък бил – каква измама –
кратък бе моментът с теб,
А уж светът е бил за двама –
аз в тъжна стая, а ти – в портрет.

-----------