Найден Вълчев

Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 г. в с. Малка Брестница, Тетевенска околия, Плевенско. Завършва гимназия в Плевен и право в Софийския университет (1951).

През 1954-1955 г. е редактор на сп. “Български воин” и в. “Народна армия”, в сп. “Септември” (1956-1983), в сп. “Съвременник” (1983-1988), главен редактор на сп. “Дарители” (1988-1989). Председател на Съюза на преводачите в България (1989-1991). Заслужил деятел на културата.

Автор на поетичните книги “На южната граница” (1953), “Малка повест” (1956), “Пъстра палитра” (1960), “Химни и повести” (1964), “Северна светлина” (1965), “Луна-парк” (1970), “Синьо цвете, влак, жена” (1975), “Зърна за посев” (1976), “Златен август” (1977) “Две снежинки” (1980), “Написано на кленов лист” (1984), “Гигантски слалом” (1986), Избрани произведения в 2 тома (1987), “Младата луна и старата луна” (2001), “Рай за грешни” (2003), “През три води преплавено” (2004). Пътеписи: “Белоруска бреза” (1978). Пише и за деца: “Българска земя” (1963), “Люлякова вечер” (1968), “Звъни звънче” (1968), “Фото “Есперанто” (1983), “Жълъдче с шапка” (2004) Автор на “Попътни срещи” (в 4 т., 2011).

Преводач на много поети – руски, от Прибалтика, от Прикавказието.

По негови стихове са написани популярни песни: “Ние сме на всеки километър”, “Една българска роза”, “Някога, но не сега” и др. Носител на наградата “Димчо Дебелянов” и др.